13 февр. 2007 г., 03:35

Моля те

950 0 4
Не потъвай в очите ми,
те са като дълбоки езера -
отгоре блика слънце и надежда,
отдолу чака тъжна самота.

Не гледай във очите ми -
ще те обземе тъмен страх
от цялата тъга и болка,
потулена дълбоко в тях.

Отгоре бягат весели светкавици,
звънти в очите слънчев смях,
а долу дебне скрита безнадеждност,
за това те моля: не потъвай в тях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих! Бъди каквато си, защото който истински те обича, ще те приеме каквато си! Поздрави!
  • Понякога хората искат да прикрият слабостта си,а чувствата на хората са най-голямата им слабост!така те се предпазват,така че просто понякога човек трябва да скрие чувствата си дълбоко в себе си,там където никой неможе да ги открие!
  • Поздрави и от мен!
  • Никога не прекриваи чувствата си:когато си щастлива-отдай им се,когато си нещастна-преживей ги!!! Иначе стихотворението ти е страхотно Браво

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...