Моля те, Господи, нека да пиша!
Започнах да пиша роман седемтомен.
Написах поема. И хайку дори.
Защо ли пропадна в мене поета?
Причината беше, че нямах пари.
Тече си живота. И все се променя...
И жажда друга в мене вече гори.
Сега ме засипват отвсякъде пачки,
от тежестта им жестока направо боли.
Познах миризмата на паричния прах.
Но защо ли стихът се превърна във грях?
И вместо поезия изригват в мен храчки...
Боже! Прости мен несретен глупак.
Моля те, Господи, много те моля.
Нека да пиша поезия пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
