Моля те, Господи, нека да пиша!
Започнах да пиша роман седемтомен.
Написах поема. И хайку дори.
Защо ли пропадна в мене поета?
Причината беше, че нямах пари.
Тече си живота. И все се променя...
И жажда друга в мене вече гори.
Сега ме засипват отвсякъде пачки,
от тежестта им жестока направо боли.
Познах миризмата на паричния прах.
Но защо ли стихът се превърна във грях?
И вместо поезия изригват в мен храчки...
Боже! Прости мен несретен глупак.
Моля те, Господи, много те моля.
Нека да пиша поезия пак!
© Ангел Милев All rights reserved.
