Мъничката тайна
Младостта не е порок, разправят.
Тя е лудост и магия!
Омагьосаните я прославят,
младостта е също – орисия.
Мислят си че знаят всичко!
Никога от нищо не треперят.
Татко, мама, леля, чичко
на всички почват да се перят.
Морето е до под коляно,
влюбват се и се долюбват.
Сърцето все е разтуптяно,
в мечтите цели се изгубват.
Пеперудите ги обкръжават,
в стомаха им гнездо си вият,
побъркват ги и подлудяват,
от любовта със шепи пият.
През поляни, луди тичат,
той й прави сок от рози,
вричат се и се обичат,
но започват, и метаморфози.
Тя му казва, че е хубав,
той на нея – че е сладка,
тя му реква, че е глупав,
той пък я нарича патка.
Любовта не е модерно
днес да бъде невредима.
Да обичаш безрезервно,
това е мисъл немислима.
Почват често да се дебнат.
Почват да се подозират.
Не бързат вече да полегнат,
да се карат все не спират.
Накрая техният роман,
замязва на помийна яма,
той си тръгва проигран,
тя – ядосана – при мама...
------------
Любовта е нужно да е трайна!
Прощавайте си честичко, с по цвете.
Това е мъничката тайна.
И само.. стискайте ръцете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
