Lebovski (Лебовски) - Произведения

Денят на мармота

Такаa.. Объркан съм, но трябва да започна отнякъде. Всичко има начало и край. Поне така сме учили. Вече не съм убеден. Някои неща имат начало, но вече ми се струва, че нямат край. Нека обясня защо. Днес е четвъртък. Утре е петък. Вчера беше сряда. Незабравим ден. Винаги съм знаел, че срядата е среда ...

Lebovski

Проза » Разкази

2024-11-15T09:24:45+02:00 559 1 3

Край на вечните трохи

Имало една държава,
която е приличала на лъв.
Във нея, всеки имал крава,
имал също и юнашка кръв.
Имал къщичка със лозенце за вино. ...

Lebovski

Поезия » Гражданска

2023-09-23T07:33:45+03:00 658 1 5

100 маслинки

Ей тъй се нижат тихичко години.
Ей тъй, сред глъч,сред труд и суета.
В началото са сто маслини.
Накрая има в купата една.
Костилките заели са чинията. ...

Lebovski

Поезия » Философска

2022-11-23T17:07:41+02:00 1.6K 5

Новото нормално

Навън утихна. Заваля.
Декември иде с белите снежинки.
Озадачен, че шапката ми умаля,
си купих нова, със картинки.
Еленчетата с дядо Мраз, ...

Lebovski

Поезия » Хумористична, Гражданска

2022-11-22T12:54:13+02:00 830 1 3

Сашка е идеална

Животът често е сякаш несправедлив. "Сякаш", поради тайната надежда, че все пак тази, уж несправедливост, не е безцелна. Вижте, когато една жена си лакира ноктите, тя не лакира просто някакви си там рогови израстъци. Съвсем не. Що за глупост.Тя мисли. Планира. Мечтае. Мрази. Фантазира. Изобщо глупав ...

Lebovski

Проза » Разкази

2022-10-21T22:26:22+03:00 1K 1 5

Манифест

/Изгрев, залез, пролет, зима, любов, омраза, суета.
Зловещи стихчета със рима, отровени, надупчени тела.
Лъжи, заплахи, подкупи и страх. Лица умислени зад стари маски.
Инфлации и борсов крах, сълзи, сополи и паласки.
Не бива това и онова, не можеш тук и там, не можеш нищо. ...

Lebovski

Поезия » Друга

2022-08-14T13:40:45+03:00 1K 1 2

Когато чашата прелее

Има на света една измама,
битуваща в сърца и умове,
че всичкo свършвало във яма,
и трябва да се пие и яде.
- Живей сега, че скоро ще се свърши. ...

Lebovski

Поезия » Друга

2020-10-09T17:19:54+03:00 910 2 9

Коледа

Коледа трийсет и осем,
Исус се роди през нощта,
а от мене, пред входа, на метри,
разпъват отново Христа.
В това бяло, снежно, тържество. ...

Lebovski

Поезия

2018-12-25T21:47:43+02:00 1.1K 2 2

Младост

О, младост! Глупост...
Ти, надеждо мътна...
Нима си някаква всеядна паст?
Илюзиите ми събра и глътна.
Над себе си ти дадох власт. ...

Lebovski

Поезия

2018-11-04T10:34:09+02:00 1.1K 6 6

Ако пъпът бе шпионка

/Мистично, импресионистично, за някои нелогично, за други много лично, идеалистично, а всъщност лаконично и прозаично стихче/
Животът това е интервал,
между две неясни битиета.
Ужасно сложен интеграл,
решаван често с тежки питиета. ...

Lebovski

Поезия

2018-11-02T15:46:02+02:00 1.1K 3 6

Стълбата

Отдавна беше. Сякаш нереално.
Когато тихичък настойчив глас,
в ушите ми шептеше най-нахално –
"Животът, това е миг захлас".
Повярвах му! Помислих, че не мами. ...

Lebovski

Поезия

2018-05-18T22:10:08+03:00 1.8K 6 8

Плувайте, плувайте, мамка му

Има вечери в които човек просто не знае какво да прави със себе си. Дали да си гледа досадната мутра в огледалото. Дали да си облее черният дроб с изгаряща течност, или просто да си измие зъбите, защото така трябва. Все пак, накрая, каквото и да прави, се налага да легне в тъмното на кревата, да зяп ...

Lebovski

Проза » Разкази

2018-05-15T11:05:16+03:00 1.2K 2 2

Утрото се познава от вечерта

Беше юни и Ели, бе поседнала на верандата, под вече парещото слънце. Зимата бе така дълга, така скучна и така досадна. Бе и омръзнала. Бе и омръзнало да слуша как вятърът свисти под прага на врата и духа през черчеветата на старите прозорци в къщата на баба и. Тя живееше там с малката си сестра Соня ...

Lebovski

Проза » Разкази

2018-05-09T02:28:52+03:00 1.5K 3 1

Бялата тайна

Аз не вярвам в онази тъга,
на надеждата толкова чужда.
Аз вярвам в онази дъга,
дето бурята само пробужда.
Аз не вярвам във вечното черно. ...

Lebovski

Поезия

2018-03-25T18:31:26+03:00 1.3K 7 5

Обезсмъртени

Пишете, поети! Тефтерът вземете.
Острете молѝва и нека се смее...
Невежият... За него светете...
Слънцето също всички ни грее.
Застреляли поета щом се спрял. ...

Lebovski

Поезия

2018-03-13T16:14:35+02:00 1.1K 4 4

Идеално време за поет

Сурово време. И немилостиво.
Опасно време за поет.
Ще си все разбран накриво.
Ограден отвсякъде със лед.
Кому е нужно да твориш? ...

Lebovski

Поезия

2017-12-24T12:44:32+02:00 1.1K 5 6

Той бе толкова мил

Трябваше да я науча да пише. Защо не я бяха научили? Тогава можеше да каже нещо различно от това което вече знаеше. Нещо изненадващо. Нещо странно. Но тя мълчеше. Освен ако не я питах. Седеше в ъгъла на канапето, грациозна, както винаги. И ме следеше с поглед. Знаеше да ме наблюдава. Понякога ми се ...

Lebovski

Проза » Разкази

2017-11-14T12:47:21+02:00 3K 8 7

За шипките, енергото и диетите

Купувайте консерви. Заложници сме. Това е истината, но ще започна с това, че се събудих ужасно гладен и веднага посегнах да светна лампата. Нея нощ си представях торти небостъргачи, тави с нежни пилешки крилца, и фаластьор по белгийски.
Преглъщах цяла сутрин и така съм се оводнил, че пиках повече от ...

Lebovski

Проза » Разкази

2017-10-27T19:20:18+03:00 1.3K 3 5

Един от ония

Ти си терзание. Път без пътека.
Ти ни застигаш. И ни изпитваш.
Ти си страдание. Тежка и лека.
Ти ни издигаш. И запокитваш.
Ти си коварна. Никога лесна. ...

Lebovski

Поезия

2017-10-07T00:10:10+03:00 1.2K 4 8

Най-огнена е старата любов

Отново спомних си и спрях.
Да дишам... Ти си жива!
Ако можех, вярвай, щях...
По тази тъй трънлива,
пътека да вървя отново... ...

Lebovski

Поезия

2017-09-23T22:50:16+03:00 1K 4 3

Към светлината

- Къде отиваш? - ме попита тя.
- Към светлината, отговорих.
- Ти крачиш, аз пък ще летя.
- Дано да можеш измърморих.
- Защо, нима е толкоз трудно? ...

Lebovski

Поезия

2017-09-22T23:23:42+03:00 1.1K 4 8

Врата без панти

Правдата търсете, мили хора.
А после смелостта и любовта.
Без правда няма никога опора.
Пред прага, там, на старостта,
ни смелостта ще ти помогне, ...

Lebovski

Поезия

2017-09-20T22:27:44+03:00 1.1K 5 10

Приятелю, не спирай да разказваш

Приятелю, не спирай да разказваш!
На станът си не спирай да тъчеш.
Да наблюдаваш, после да приказваш.
Меч, стоманен да ковеш.
А сетне с него да пронижеш. ...

Lebovski

Поезия

2017-09-17T07:10:55+03:00 1.1K 4 7

Стихотворение

Човек понякога е удивителен.
Откриваш го във всички срички.
Понякога е въпросителен.
Понякога е две кавички.
Понякога е точка той. ...

Lebovski

Поезия

2017-09-15T21:33:39+03:00 1.4K 7 13

Понякога

Понякога звезди угасват.
Понякога небето чезне.
Понякога и те зарастват, раните,
но ще излезе,
друга, и ще се отвори, ...

Lebovski

Поезия

2017-08-30T19:04:44+03:00 1.1K 3 1

Защо, госпожо?

Обичам те.
Ах колко те обичам.
Макар във тебе да съм гост.
От малък името ти сричам.
Започваш там, при Дунав мост. ...

Lebovski

Поезия

2017-08-29T15:21:29+03:00 1.3K 3 6

Съдбата всъщност е човек

Lebovski

Поезия

2017-08-08T20:11:17+03:00 1K 5 3

За онази любов

Lebovski

Поезия

2017-07-27T23:31:04+03:00 1.2K 4 6

Лед, повече лед

Този свят е чудовищно сбъркан...
Пак свърши пустия лед.
Добре, че съм леко побъркан.
По Еконт ще ви пратя късмет.
А вие торба марципани. ...

Lebovski

Поезия

2017-07-15T23:41:25+03:00 1.1K 2 3

Раят е от ада по-дълбок

Кап, кап, капе чучура,
а в главата ми брулят вълни,
на кръста пищова в кобура,
пък едното око ми смъди.
Едното око на човека ...

Lebovski

Поезия

2017-07-14T12:07:31+03:00 1.2K 3 5

Песничка за мъртви рицари

Тя се влюби по неволя,
защото си мълчах и строен бях,
а просто аз не можех да говоря,
че глътнал бях корема си със смях.
Подхлъзнаха я, признавам, сори. ...

Lebovski

Поезия

2017-07-13T18:28:44+03:00 1.2K 1 3

Като птичка волна в небе

Ти си тръгна, а аз те обичах,
като малко дете козунак.
като хлапе с хвърчилото тичах,
Като кораб към родния бряг.
Ти си тръгна, но нещо остана, ...

Lebovski

Поезия » Друга

2017-07-12T01:08:21+03:00 1.3K 1 7

The Good, The Bad and The Death

Lebovski

Проза » Разкази

2017-07-06T23:14:45+03:00 1.9K 4 4

Дъбчо и Grafsrønningen

Lebovski

Проза » Приказки и произведения за деца

2017-06-15T23:59:06+03:00 1.4K

Щурче

Обичам тази нощ проклета.
Която спуска се като мъгла.
Обичам огнени небета.
Кажи ми, скъпа, пиеш ли сама?
Обичам гъсто вино и смокини. ...

Lebovski

Поезия

2017-06-13T22:02:28+03:00 1.4K 6 7

Плажът

Lebovski

Проза » Разкази

2017-05-04T01:26:41+03:00 2.9K 12 9

Дишай

Всичко е наред, уви...
Всеки, другият спаси.
Макар, да не разбрахме как.
И да прилича утрото на мрак.
Е истина, че ме спаси... ...

Lebovski

Поезия » Друга

2017-04-28T23:55:49+03:00 1.1K 4 6

Обичайте

Обичайте!
Жените си обичайте!
Без тях не смейте да сънувате...
На тях единствено се вричайте.
Обичайте ги! ...

Lebovski

Поезия » Любовна

2017-04-12T13:49:37+03:00 1K 6 7

Жената в синьо

Жената в синьо отвори вратата. Косата и бе вчесана. Ужасно вчесана. Червена. Боядисана на малки снопчета. Приличаше на пънкарка. От древните. Коленете и бяха ожулени, малки и изпъкнали. Роклята, виолетова, падаше малко над тях. Бе само по чорапи. Два дълги, шарени чорапа.. Бутна комарника на врата и ...

Lebovski

Проза » Разкази

2017-04-08T00:46:56+03:00 2.6K 1 11

Пленник

Аз пленник съм, пленен живея.
Жарава съм и пепел, и искра.
Изгарям, друго не умея,
ще се боря, докато умра.
И в дим обвит, обвит във дим, ...

Lebovski

Поезия

2017-04-06T14:21:24+03:00 1.7K 5 7