Lebovski
185 резултата
Имало една държава,
която е приличала на лъв.
Във нея, всеки имал крава,
имал също и юнашка кръв.
Имал къщичка със лозенце за вино. ...
която е приличала на лъв.
Във нея, всеки имал крава,
имал също и юнашка кръв.
Имал къщичка със лозенце за вино. ...
200
5
Ей тъй се нижат тихичко години.
Ей тъй, сред глъч,сред труд и суета.
В началото са сто маслини.
Накрая има в купата една.
Костилките заели са чинията. ...
Ей тъй, сред глъч,сред труд и суета.
В началото са сто маслини.
Накрая има в купата една.
Костилките заели са чинията. ...
758
5
Навън утихна. Заваля.
Декември иде с белите снежинки.
Озадачен, че шапката ми умаля,
си купих нова, със картинки.
Еленчетата с дядо Мраз, ...
Декември иде с белите снежинки.
Озадачен, че шапката ми умаля,
си купих нова, със картинки.
Еленчетата с дядо Мраз, ...
344
1
3
Животът често е сякаш несправедлив. "Сякаш", поради тайната надежда, че все пак тази, уж несправедливост, не е безцелна. Вижте, когато една жена си лакира ноктите, тя не лакира просто някакви си там рогови израстъци. Съвсем не. Що за глупост.Тя мисли. Планира. Мечтае. Мрази. Фантазира. Изобщо глупав ...
525
1
5
/Изгрев, залез, пролет, зима, любов, омраза, суета.
Зловещи стихчета със рима, отровени, надупчени тела.
Лъжи, заплахи, подкупи и страх. Лица умислени зад стари маски.
Инфлации и борсов крах, сълзи, сополи и паласки.
Не бива това и онова, не можеш тук и там, не можеш нищо. ...
Зловещи стихчета със рима, отровени, надупчени тела.
Лъжи, заплахи, подкупи и страх. Лица умислени зад стари маски.
Инфлации и борсов крах, сълзи, сополи и паласки.
Не бива това и онова, не можеш тук и там, не можеш нищо. ...
510
1
2
Има на света една измама,
битуваща в сърца и умове,
че всичкo свършвало във яма,
и трябва да се пие и яде.
- Живей сега, че скоро ще се свърши. ...
битуваща в сърца и умове,
че всичкo свършвало във яма,
и трябва да се пие и яде.
- Живей сега, че скоро ще се свърши. ...
452
2
9
Коледа трийсет и осем,
Исус се роди през нощта,
а от мене, пред входа, на метри,
разпъват отново Христа.
В това бяло, снежно, тържество. ...
Исус се роди през нощта,
а от мене, пред входа, на метри,
разпъват отново Христа.
В това бяло, снежно, тържество. ...
622
2
2
О, младост! Глупост...
Ти, надеждо мътна...
Нима си някаква всеядна паст?
Илюзиите ми събра и глътна.
Над себе си ти дадох власт. ...
Ти, надеждо мътна...
Нима си някаква всеядна паст?
Илюзиите ми събра и глътна.
Над себе си ти дадох власт. ...
682
6
6
/Мистично, импресионистично, за някои нелогично, за други много лично, идеалистично, а всъщност лаконично и прозаично стихче/
Животът това е интервал,
между две неясни битиета.
Ужасно сложен интеграл,
решаван често с тежки питиета. ...
Животът това е интервал,
между две неясни битиета.
Ужасно сложен интеграл,
решаван често с тежки питиета. ...
652
3
6
Отдавна беше. Сякаш нереално.
Когато тихичък настойчив глас,
в ушите ми шептеше най-нахално –
"Животът, това е миг захлас".
Повярвах му! Помислих, че не мами. ...
Когато тихичък настойчив глас,
в ушите ми шептеше най-нахално –
"Животът, това е миг захлас".
Повярвах му! Помислих, че не мами. ...
1229
6
8
Има вечери в които човек просто не знае какво да прави със себе си. Дали да си гледа досадната мутра в огледалото. Дали да си облее черният дроб с изгаряща течност, или просто да си измие зъбите, защото така трябва. Все пак, накрая, каквото и да прави, се налага да легне в тъмното на кревата, да зяп ...
760
2
2
Беше юни и Ели, бе поседнала на верандата, под вече парещото слънце. Зимата бе така дълга, така скучна и така досадна. Бе и омръзнала. Бе и омръзнало да слуша как вятърът свисти под прага на врата и духа през черчеветата на старите прозорци в къщата на баба и. Тя живееше там с малката си сестра Соня ...
834
3
1
Аз не вярвам в онази тъга,
на надеждата толкова чужда.
Аз вярвам в онази дъга,
дето бурята само пробужда.
Аз не вярвам във вечното черно. ...
на надеждата толкова чужда.
Аз вярвам в онази дъга,
дето бурята само пробужда.
Аз не вярвам във вечното черно. ...
793
7
5
Пишете, поети! Тефтерът вземете.
Острете молѝва и нека се смее...
Невежият... За него светете...
Слънцето също всички ни грее.
Застреляли поета щом се спрял. ...
Острете молѝва и нека се смее...
Невежият... За него светете...
Слънцето също всички ни грее.
Застреляли поета щом се спрял. ...
699
4
4
Сурово време. И немилостиво.
Опасно време за поет.
Ще си все разбран накриво.
Ограден отвсякъде със лед.
Кому е нужно да твориш? ...
Опасно време за поет.
Ще си все разбран накриво.
Ограден отвсякъде със лед.
Кому е нужно да твориш? ...
708
5
6
Трябваше да я науча да пише. Защо не я бяха научили? Тогава можеше да каже нещо различно от това което вече знаеше. Нещо изненадващо. Нещо странно. Но тя мълчеше. Освен ако не я питах. Седеше в ъгъла на канапето, грациозна, както винаги. И ме следеше с поглед. Знаеше да ме наблюдава. Понякога ми се ...
2070
8
7
Купувайте консерви. Заложници сме. Това е истината, но ще започна с това, че се събудих ужасно гладен и веднага посегнах да светна лампата. Нея нощ си представях торти небостъргачи, тави с нежни пилешки крилца, и фаластьор по белгийски.
Преглъщах цяла сутрин и така съм се оводнил, че пиках повече от ...
Преглъщах цяла сутрин и така съм се оводнил, че пиках повече от ...
794
3
5
Ти си терзание. Път без пътека.
Ти ни застигаш. И ни изпитваш.
Ти си страдание. Тежка и лека.
Ти ни издигаш. И запокитваш.
Ти си коварна. Никога лесна. ...
Ти ни застигаш. И ни изпитваш.
Ти си страдание. Тежка и лека.
Ти ни издигаш. И запокитваш.
Ти си коварна. Никога лесна. ...
759
4
8
Отново спомних си и спрях.
Да дишам... Ти си жива!
Ако можех, вярвай, щях...
По тази тъй трънлива,
пътека да вървя отново... ...
Да дишам... Ти си жива!
Ако можех, вярвай, щях...
По тази тъй трънлива,
пътека да вървя отново... ...
593
4
3
- Къде отиваш? - ме попита тя.
- Към светлината, отговорих.
- Ти крачиш, аз пък ще летя.
- Дано да можеш измърморих.
- Защо, нима е толкоз трудно? ...
- Към светлината, отговорих.
- Ти крачиш, аз пък ще летя.
- Дано да можеш измърморих.
- Защо, нима е толкоз трудно? ...
662
4
8
Правдата търсете, мили хора.
А после смелостта и любовта.
Без правда няма никога опора.
Пред прага, там, на старостта,
ни смелостта ще ти помогне, ...
А после смелостта и любовта.
Без правда няма никога опора.
Пред прага, там, на старостта,
ни смелостта ще ти помогне, ...
606
5
10
Приятелю, не спирай да разказваш!
На станът си не спирай да тъчеш.
Да наблюдаваш, после да приказваш.
Меч, стоманен да ковеш.
А сетне с него да пронижеш. ...
На станът си не спирай да тъчеш.
Да наблюдаваш, после да приказваш.
Меч, стоманен да ковеш.
А сетне с него да пронижеш. ...
619
4
7
Човек понякога е удивителен.
Откриваш го във всички срички.
Понякога е въпросителен.
Понякога е две кавички.
Понякога е точка той. ...
Откриваш го във всички срички.
Понякога е въпросителен.
Понякога е две кавички.
Понякога е точка той. ...
880
7
13
Понякога звезди угасват.
Понякога небето чезне.
Понякога и те зарастват, раните,
но ще излезе,
друга, и ще се отвори, ...
Понякога небето чезне.
Понякога и те зарастват, раните,
но ще излезе,
друга, и ще се отвори, ...
600
3
1
Обичам те.
Ах колко те обичам.
Макар във тебе да съм гост.
От малък името ти сричам.
Започваш там, при Дунав мост. ...
Ах колко те обичам.
Макар във тебе да съм гост.
От малък името ти сричам.
Започваш там, при Дунав мост. ...
896
3
6
578
5
3
733
4
6
Този свят е чудовищно сбъркан...
Пак свърши пустия лед.
Добре, че съм леко побъркан.
По Еконт ще ви пратя късмет.
А вие торба марципани. ...
Пак свърши пустия лед.
Добре, че съм леко побъркан.
По Еконт ще ви пратя късмет.
А вие торба марципани. ...
632
2
3
Кап, кап, капе чучура,
а в главата ми брулят вълни,
на кръста пищова в кобура,
пък едното око ми смъди.
Едното око на човека ...
а в главата ми брулят вълни,
на кръста пищова в кобура,
пък едното око ми смъди.
Едното око на човека ...
719
3
5
Тя се влюби по неволя,
защото си мълчах и строен бях,
а просто аз не можех да говоря,
че глътнал бях корема си със смях.
Подхлъзнаха я, признавам, сори. ...
защото си мълчах и строен бях,
а просто аз не можех да говоря,
че глътнал бях корема си със смях.
Подхлъзнаха я, признавам, сори. ...
730
1
3
Ти си тръгна, а аз те обичах,
като малко дете козунак.
като хлапе с хвърчилото тичах,
Като кораб към родния бряг.
Ти си тръгна, но нещо остана, ...
като малко дете козунак.
като хлапе с хвърчилото тичах,
Като кораб към родния бряг.
Ти си тръгна, но нещо остана, ...
793
1
7
1186
4
4
938
Обичам тази нощ проклета.
Която спуска се като мъгла.
Обичам огнени небета.
Кажи ми, скъпа, пиеш ли сама?
Обичам гъсто вино и смокини. ...
Която спуска се като мъгла.
Обичам огнени небета.
Кажи ми, скъпа, пиеш ли сама?
Обичам гъсто вино и смокини. ...
847
6
7
2007
12
9
Всичко е наред, уви...
Всеки, другият спаси.
Макар, да не разбрахме как.
И да прилича утрото на мрак.
Е истина, че ме спаси... ...
Всеки, другият спаси.
Макар, да не разбрахме как.
И да прилича утрото на мрак.
Е истина, че ме спаси... ...
647
4
6
Обичайте!
Жените си обичайте!
Без тях не смейте да сънувате...
На тях единствено се вричайте.
Обичайте ги! ...
Жените си обичайте!
Без тях не смейте да сънувате...
На тях единствено се вричайте.
Обичайте ги! ...
579
6
7
Жената в синьо отвори вратата. Косата и бе вчесана. Ужасно вчесана. Червена. Боядисана на малки снопчета. Приличаше на пънкарка. От древните. Коленете и бяха ожулени, малки и изпъкнали. Роклята, виолетова, падаше малко над тях. Бе само по чорапи. Два дълги, шарени чорапа.. Бутна комарника на врата и ...
1802
1
11
Аз пленник съм, пленен живея.
Жарава съм и пепел, и искра.
Изгарям, друго не умея,
ще се боря, докато умра.
И в дим обвит, обвит във дим, ...
Жарава съм и пепел, и искра.
Изгарям, друго не умея,
ще се боря, докато умра.
И в дим обвит, обвит във дим, ...
1222
5
7
Лъжата. Нея най я мразя.
Тя подмолен е крадец.
Макар от нея да се пазя.
Ме посочват с пръст - "лъжец".
От това те заболява много. ...
Тя подмолен е крадец.
Макар от нея да се пазя.
Ме посочват с пръст - "лъжец".
От това те заболява много. ...
783
2
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
