Момче съм аз – от промишлен квартал.

И живота ми, истински пълен е –

с онази лепкава, глинеста кал,

която в утрото, газят машините.

Момче съм аз – от онзи квартал,

който денем в мъглата на пушека,

задъхан, отчаян, като гладен чакал,

се рови в бунището, търсейки слуката.

Момче съм аз. И виждам по ъглите,

на халета стари в заводи порутени,

как паяци спускат си нишките – дългите,

как сенки сновящи, въздишат покрусени.

Момче съм аз. И тука съм –

в бунището, което тлее под пушека.

Живота ми, не е случаен сън –

до шия в боклука, почиствам спусъка.

И целя се. Искам да стрелям сега –

дрогиран съм здраво от обещания,

за хубава, проста човешка съдба...

Къде е живота? – Чувам стенания!

И виждам – това е, само лъжа.

Не ми обещавайте утре “ухания”!

Аз искам да “бачкам”, за тази троха,

а не да живея, от подаяния!

Аз искам да “бачкам”!

Дайте ми шанс!

Недейте да газите,

своето бъдеще!

Животът е стока

и няма реванш...

Продаваш ли –

губиш в свирепото тържище...

Не всичко продава се, макар, че сега

търгува се всичко, дори на безценица –

пазарът, е просто голяма лъжа...

Безделица – само продава, безредица.

Това е. Когато ръцете не са,

ръце на работник за да създават,

за людете всякакви нужни блага –

се струпват злини, що не прощават.