Момче
Момче съм аз – от промишлен квартал.
И живота ми, истински пълен е –
с онази лепкава, глинеста кал,
която в утрото, газят машините.
Момче съм аз – от онзи квартал,
който денем в мъглата на пушека,
задъхан, отчаян, като гладен чакал,
се рови в бунището, търсейки слуката.
Момче съм аз. И виждам по ъглите,
на халета стари в заводи порутени,
как паяци спускат си нишките – дългите,
как сенки сновящи, въздишат покрусени.
Момче съм аз. И тука съм –
в бунището, което тлее под пушека.
Живота ми, не е случаен сън –
до шия в боклука, почиствам спусъка.
И целя се. Искам да стрелям сега –
дрогиран съм здраво от обещания,
за хубава, проста човешка съдба...
Къде е живота? – Чувам стенания!
И виждам – това е, само лъжа.
Не ми обещавайте утре “ухания”!
Аз искам да “бачкам”, за тази троха,
а не да живея, от подаяния!
Аз искам да “бачкам”!
Дайте ми шанс!
Недейте да газите,
своето бъдеще!
Животът е стока
и няма реванш...
Продаваш ли –
губиш в свирепото тържище...
Не всичко продава се, макар, че сега
търгува се всичко, дори на безценица –
пазарът, е просто голяма лъжа...
Безделица – само продава, безредица.
Това е. Когато ръцете не са,
ръце на работник за да създават,
за людете всякакви нужни блага –
се струпват злини, що не прощават.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
