Момче съм аз – от промишлен квартал.
И живота ми, истински пълен е –
с онази лепкава, глинеста кал,
която в утрото, газят машините.
Момче съм аз – от онзи квартал,
който денем в мъглата на пушека,
задъхан, отчаян, като гладен чакал,
се рови в бунището, търсейки слуката.
Момче съм аз. И виждам по ъглите,
на халета стари в заводи порутени,
как паяци спускат си нишките – дългите,
как сенки сновящи, въздишат покрусени. ...