МОМЧЕШКИ СПОМЕН
... когато носех дънки „Super Rifle”
и карах в парка летните кънки,
морето бе до кларка ми със грайфер
и – до колене всичките реки,
и плажовете бяха тъй безкрайни,
и дишаше морето необят,
отваряха се всички скришни тайни
на този наш, така прекрасен, свят! –
о, как са ми се врязали в харддиска
дълбоките момчешки страхове,
че тати пак във бялата ми ризка
ще зърне фасче, скършено одве,
изгрее ли ми лунната пътека,
и мама два-три кинта ще даде! –
и ще ме гледа как полека-лека
си тръгвам, без да зная накъде,
момичетата бяха тъй красиви
в прекрасните си пориви към мен! –
с косиците си – ветролейни гриви,
и роклите – ефирен, летен лен,
и как потайно в лятно кино „Ленин”
аз стихчета редих им на ухо,
и в този миг бях просто извънземен! –
щом даже те ми казваха: – Охо-о!
къде ли нейде? – из света огромен,
от мен изчезна онзи див хлапак?...
Навярно се превърна в светъл спомен,
забил нозе във варненския бряг.
© Валери Станков Всички права запазени