Срещнах днес момче самотно,

Багажът му - китара и усмивка...

Асфалта бе постеля, небето пък завивка

и видимо се чувстваше страхотно!

Пред него - шапка извехтяла,

монети вътре, тук-таме банкнота,

а как звучеше само всяка нота,

от китарата несгодите видяла.

И пееше момчето тъй вълшебно,

та чак и птиците замлъкваха...

Не спираше докато мръкнеше

и сякаш само туй му бе потребно.

Спираха се хора покрай звуците 

изваяни от купища надежди

на момчето с мръсните одежди,

седнало до блока под улуците...

Срещнах днес момче самотно, 

но то ли е самотно или ние, 

дето добрината в себе си я крием...

Виж клетника, че чувства се страхотно!