Момчето и китарата
Срещнах днес момче самотно,
Багажът му - китара и усмивка...
Асфалта бе постеля, небето пък завивка
и видимо се чувстваше страхотно!
Пред него - шапка извехтяла,
монети вътре, тук-таме банкнота,
а как звучеше само всяка нота,
от китарата несгодите видяла.
И пееше момчето тъй вълшебно,
та чак и птиците замлъкваха...
Не спираше докато мръкнеше
и сякаш само туй му бе потребно.
Спираха се хора покрай звуците
изваяни от купища надежди
на момчето с мръсните одежди,
седнало до блока под улуците...
Срещнах днес момче самотно,
но то ли е самотно или ние,
дето добрината в себе си я крием...
Виж клетника, че чувства се страхотно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Недялков Всички права запазени
