20.03.2006 г., 21:18

Момчето си отива

1.7K 0 5

Момчето си отива,
там го чака неговия влак.
Дали отново ще го видя,
това така и неразбрах.


Момчето си отива,
а с него мойте мечти,
погубва безмилост
надеждите в душата ми!


Момчето си отива,
кой ще пресуши сълзите ми!
Сърцето ми разбива,
хвърля пепел в очите ми!


Момчето си отива,
сърцето паяжина от самота плете,
всичко в мене вика,
като малко изоставено дете!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...