patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
Mar 20, 2006, 9:18 PM

Момчето си отива

  Poetry
1.7K 0 5

Момчето си отива,
там го чака неговия влак.
Дали отново ще го видя,
това така и неразбрах.


Момчето си отива,
а с него мойте мечти,
погубва безмилост
надеждите в душата ми!


Момчето си отива,
кой ще пресуши сълзите ми!
Сърцето ми разбива,
хвърля пепел в очите ми!


Момчето си отива,
сърцето паяжина от самота плете,
всичко в мене вика,
като малко изоставено дете!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0