Момчето си отива,
там го чака неговия влак.
Дали отново ще го видя,
това така и неразбрах.
Момчето си отива,
а с него мойте мечти,
погубва безмилост
надеждите в душата ми!
Момчето си отива,
кой ще пресуши сълзите ми!
Сърцето ми разбива,
хвърля пепел в очите ми!
Момчето си отива,
сърцето паяжина от самота плете,
всичко в мене вика,
като малко изоставено дете!!
© Надя Георгиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
