Момчето в мен
Не бягай от мене, момче,
не изчезвай от мен безвъзвратно.
Аз протягам към тебе ръце,
искам си те обратно.
Къде през годините беше?
Бях те забравил. Нали?
Не ми се сърди приятел...
приятел си още... или...?
Та нали аз те създадох...
или ти ме създаде... Не знам!?
Но усещам, че те губя,
не усещам в душата си плам.
Не усещам в очите си огън,
онзи, който гореше във тях,
онзи смях не ехти вече в двора,
онзи, който със тебе изсмях.
Пакостите във други дворове
се случват на други сега
и други със пролетно яке
нагазват дълбоко в снега.
Ех... момчето ми... години минаха
и бяха щастливи лета,
като птици на юг отлетяха,
а при мен бавно дойде есента.
Но не мога да ти кажа "Сбогом",
мое палаво дете.
Ти си спомен и дори като умирам,
ще живееш в мен, момче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
