23.09.2022 г., 6:38

Момент

502 0 0

Залезът обагря в пурпурно червено безучастната стая.

С долитащия си аромат босилека ни напомня че не сме само кожа и кости и мръсотия.

Има и красота в света и в нас.

В цветята обаче няма нищо некрасиво.

Освен когато вехнат и се подготвят за следващия си живот.

Навсякъде настъпва нощта.

По различно време и понякога продължава по-дълго и от влюбено туптене на сърцето.

Изпълзяват стаените кошмари, вятърът свири силно.

Отвява спомена за топлите, но летливи моменти. 

Опитваме се да ги запазим, но те се трошат и хиляди парченца влизат в очите.

Изкривеният свят ни показва колко по-красив може да бъде животът погледнат през стъклен филтър.

Пречупената призма примамва да се стремим към това, което не можем да сме.

Но и не искаме да се отказваме да се стремим към надеждата на кехлибареното утро.

Замръзналото време под светлината на светещите улични лампи напомня за безкрая.

Колко не ми се вярва да го има, но той си е там и не бърза.

Имаме само него и другото е суета.

Наивна, крещяща, пропита от страх.

Пред смъртта и пред постоянството на времето.

Всичко е суета освен късчетата безвремие, които се стаяват под уличните лампи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тсе ТСЕ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...