Момент като този...
За момент като този, когато
твоята истина стана и моя.
И мечтите ми - стъклено ято,
стоманени взимат завоя...
Тогава ще бъда най-силната,
заради твоите причини,
метежна, блестяща и стилна
през прага ти аз ще премина.
За момент като този, когато
ще ме целунеш открито.
А скришно замрялото лято
към други земи не ще да отлита.
Ще се прелее в мене,
в моята същност на прима.
Проходилата сирена
ще съм за теб. Несравнима!
За момент като този бих дала
гласа си, очите и блясъка...
Достатъчно съм помечтала,
бих искала да чуя плясъка
на морско-пенливата песен,
римувана във всяка проза.
И любовта, без предизвестие,
да е в момент като този...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
