danisab (Ниела Вон)
214 312
27.08.2008 г., 21:12 ч.

Момент като този... 

  Поезия » Любовна
577 0 5

За момент като този, когато

твоята истина стана и моя.

И мечтите ми - стъклено ято,

стоманени взимат завоя...

 

Тогава ще бъда най-силната,

заради твоите причини,

метежна, блестяща и стилна

през прага ти аз ще премина.

 

За момент като  този, когато

ще ме целунеш  открито.

А скришно замрялото лято

 към други земи  не ще да отлита.

 

Ще се прелее в мене,

в моята  същност на прима.

Проходилата сирена

ще съм за теб. Несравнима!

 

За момент като този бих дала

гласа си, очите и блясъка...

Достатъчно съм помечтала,

бих искала да чуя плясъка

 

на морско-пенливата песен,

 римувана във всяка проза.

И любовта, без предизвестие,

да е в  момент като този...

 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силен стих!
  • Браво! Много ми хареса (:
  • За момент като този бих дала
    гласа си, очите и блясъка...

    и аз...толкова е хубаво...с много обич, Ниела.
  • Пожялавам на теб и на себе си много такива моменти, безценни, истински!Прегръщам те!
  • "А скришно замрялото лято

    няма към други земи да отлита"...


    "на онази завладяваща песен,

    в която се римува всяка проза.

    И любовта, без предизвестие,

    да е в момент като този..."


    Най-точният момент сърцето ще простреля
    с усмивка, с поглед със предчувствие...
    Че всичко хубаво от памтивека до днес
    е онова, което ще се случи...


Предложения
: ??:??