19.08.2020 г., 23:56

Моменти

956 0 0

 

 

Аз знам, че вечно ще те имам

Дълбоко някъде стаена в мен

От спомена да дишам спирам

И от вкуса от тебе съм в плен.

 

Гоня те, но пак се връщаш

Размахваща без капка срам моменти ,

С които честно да ти кажа, ме побъркваш

И пак ме връщаш към онези стари ленти.

 

Ще те изтрия някой ден, незнам кога

И ще сменя ключалката на мойте спомени

Ще стане някога, но не сега

От главата ми не ще са скоро те прогонени.

 

Ще навестявам спомена за теб,

Когато всеки път ми стане тъжно,

Но никога не ще напиша ред

За миналото наше хубаво и мръсно.

 

Не съжалявам нито миг

За времето прекарано с теб

Макар, че някога с гневен вик

Се разделихме в онзи бурен, но прекрасен век.

 

Писмата ти отдавна изгорих

Макар, че днес горчиво съжалявам

Защото имаше в тях от тебе щтрих

На обич може би, или поне се тайничко надявам.

 

Аз знам, че като мен

И ти го пазиш този спомен за тогава

В който всяка среща, всеки ден

Бе, като ходене по светеща в тъмното жерава.

 

Така завършвам този стих,

Обзет от вътрешно вълнение

Аз малко от поемата разкрих,

Но мога да напиша още много, без съмнение....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...