Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
2.01.2024 г., 16:21 ч.

Момичето и вятърът 

  Поезия » Любовна
272 3 2

Вървиш по лазурния бряг,
следите след теб не броиш,
вълните целуват те пак,
не стъпваш, а сякаш летиш.
А аз съм игривият бриз.
От щастие лудо танцувам.
Не съм мимолетен каприз.
Знам, точно за теб съществувам.
Докосвам лицето, косите,
прегръщам горещото тяло,
притихвам, отлитам с мечтите,
в сърце нажежено до бяло.

 

 

 

 

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??