Момичето, което ме изглади
МОМИЧЕТО, КОЕТО МЕ ИЗГЛАДИ
Тя стопли на жарта една ютия.
Тя ризите ми пръсна с три води.
Тя ми застла постелите – ония,
в които никой друг не се вреди.
Брадата ми с три гребена разреса,
че да не ме издирва МВР.
Забравих ЕГН, E-MAIL-адреса
и номера на свойто тескере.
Тя седем тихи свещи ми запали.
На седем въртележки ме люля.
И аз си казах: – Господи, едва ли
ще хлътна нявга в райските поля!
И – моля те, щом още си ми Господ,
като седиш в небесните треви,
стори за мене нещо много просто –
навек при мене ти я остави?
Не искам слава, злато и награди.
Да пази Бог до края на света
момичето, което ми изглади
две ризи – и с любов ги наката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
