14.04.2013 г., 19:59

Монета

560 0 0

              МОНЕТА

 

Телефонът до тебе  запъхтяно звъни.

Търси те другият, нахалният,  казваш.

Говори, че без любов са твойте дни.

А той  трупа пари в жадната пазва.

 

Омръзнах ли,  все тъй да те  обичам.

Студена е моята стая, в банята няма и душ.

Хвърляш ме, на стара парà ти приличам,

на паважа ще дрънна, като монета досущ.

 

Заспивай самотна, казаха ти много лъжи.

Прехвърляй ги като старческа броеница.

Заспивай с усмивка, има кой за теб да тъжи.

Днес си царица, а утре без мене - старица...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...