7.08.2025 г., 21:49

Монетата на битието

282 1 1

Животът е сянка.
Миг.
Отблясък.
Трепване на пламък в буря.

Сякаш никога не сме били тук.

Сърцето тупти —
и млъква.

Цветята цъфтят —
веднъж.
После се отдръпват от света.

Смъртта и животът —
две лица на една монета.
Не врагове,
а близнаци,
които се въртят в дланта на времето.

Надежда и страдание —
като разпокъсана молитва,
шепната в тъмното.

Дали пътят е правилен,
или просто сън,
от който никой не се събужда?

Единственото сигурно е това:
животът минава.

И никой не го задържа.

Но пламъкът, колкото и кратък,
все пак осветява мрака

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© kompot Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...