22.12.2005 г., 18:11

"Монолог"

961 0 0
С теб сме доста странна двойка.
Вървим ръка за ръка,но
всички виждат само мен.
Ти измислен или въображаем,
плод на мойте фантазии и мечти.
Стоиш до мене кротко и мълчиш ли,мълчиш...
Не задаваш въпроси,а само слушаш
и кимаш с глава,а аз влюбено те гледам
и тайно те боготворя.
Говорим на различни теми,
споделяме си несподелими неща.
И аз си мисля,че си единствен
и си само за мене мъжът.
И ако понякога всички ме гледат
странно,ужасено дори,то е
защото виждат момиче
говорещо само със себе си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...