22 dic 2005, 18:11

"Монолог"

  Poesía
969 0 0
С теб сме доста странна двойка.
Вървим ръка за ръка,но
всички виждат само мен.
Ти измислен или въображаем,
плод на мойте фантазии и мечти.
Стоиш до мене кротко и мълчиш ли,мълчиш...
Не задаваш въпроси,а само слушаш
и кимаш с глава,а аз влюбено те гледам
и тайно те боготворя.
Говорим на различни теми,
споделяме си несподелими неща.
И аз си мисля,че си единствен
и си само за мене мъжът.
И ако понякога всички ме гледат
странно,ужасено дори,то е
защото виждат момиче
говорещо само със себе си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....