Монолог на омъжената колежка
Настъпи моят звезден миг,
омъжена съм вече аз.
Сияе светлият ми лик -
социално съм в по-горен клас.
Някой пуфти: "Чудо голямо!
Сякаш без брак не се живей."
Е, да, но с дипломата само
трудно жена ще оцелей.
Във София съм не от вчера
и казвала съм неведнъж:
не съм студентка за кариера,
а да си хвана свестен мъж.
Съпруг да хванеш е изкуство,
макар че пълно е с мъже.
За туй се иска здраво чувство,
както да ходиш по въже.
Най-първо да го провериш
като си пийне как изглежда
и да го пазиш - току-виж,
че взел към друга да поглежда.
След туй гневиш го най-лукаво
и гледаш как ще понесе.
Ако мълчи си кротко - браво!
Нека и пръстен донесе.
Е, не е нужно да е бог,
а умен, влюбен и работен.
За мен да пази своя влог
и брак да иска доживотен.
Намерих аз такъв съпруг
и днес съм млада госпожа.
А че съм мислела за друг,
това си е долна лъжа!
Настъпи моят звезден час,
не ще го нищо помрачи.
Омъжена съм вече аз
и гледам ви с други очи.
(подслушано в "академичен" район на София ;))
© Акаций Кракоцев Всички права запазени