Монолог на омъжената колежка

Настъпи моят звезден миг,

омъжена съм вече аз.

Сияе светлият ми лик -

социално съм в по-горен клас.

Някой пуфти: "Чудо голямо!

Сякаш без брак не се живей."

Е, да, но с дипломата само

трудно жена ще оцелей.

Във София съм не от вчера

и казвала съм неведнъж:

не съм студентка за кариера,

а да си хвана свестен мъж.

Съпруг да хванеш е изкуство,

макар че пълно е с мъже.

За туй се иска здраво чувство,

както да ходиш по въже.

Най-първо да го провериш

като си пийне как изглежда

и да го пазиш - току-виж,

че взел към друга да поглежда.

След туй гневиш го най-лукаво

и гледаш как ще понесе.

Ако мълчи си кротко - браво!

Нека и пръстен донесе.

Е, не е нужно да е бог,

а умен, влюбен и работен.

За мен да пази своя влог

и брак да иска доживотен.

Намерих аз такъв съпруг

и днес съм млада госпожа.

А че съм мислела за друг,

това си е долна лъжа!

Настъпи моят звезден час,

не ще го нищо помрачи.

Омъжена съм вече аз

и гледам ви с други очи.

(подслушано в "академичен" район на София ;))