Монолог
Лермонтов
И аз преминах цялата България
(а сякаш прекосявах Ада).
Обрулени и обезверени
сме останали тук
все кривите дървета.
А младите фиданки,
навярно отдавна,
са пуснали в чужбина корени.
И трудно ми е да го понеса,
но свивам само юмруци.
Аз моля се във всеки дом
да има хляб и риба.
Но мятайки в бесен танц,
ний носим своето проклятие -
продадохме духа на Балканджи Йова,
предадохме Родината си цяла,
заровихме се живи.
О, всичко, всичко
днес звучи
със скандален привкус.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени