Монолог
Нощта е дъждовна и мрачна,
сълзи от небето шуртят.
Разбиват се в плочките силно
и плисват, и звучно реват.
Сякаш дъждът си говори с града.
Сякаш му пее небесна естрада.
И всичко мълчи и слуша звука,
как надалече мълния пада.
А аз си говоря със тебе. Без думи.
Говоря си с тебе наум.
"Липсваш ми! Липсваш ми... чу ли?
Без тебе ме няма! Без тебе не съм!"
А горе в небето от мрачни пашкули
изсипва се дъжд над града,
и нощта се усмихна с разплакани скули
и тръгна към другия край на света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добри Бонов Всички права запазени
