Монолог на четирилистната детелина
Какъв живот е моето, не зная.
Във цялата вселенска широта
все мене някой иска да познае,
а всъщност има толкова трева.
Трилистниците никой не събира.
Те радват се на слънце и вода.
Нима е щастие когато се умира
и късаш вкоренена свобода?
Аз зная вече, някой ще ме вземе.
Ще съхна в полупразно портмоне.
Едно листо ще ме лиши от време.
Защо не бе до себе си със две?
Мълча и зеленея като всички.
Последен душ под сутрешна роса,
преди да ме открият две ръчички,
които търсят щастие в смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
