Какъв живот е моето, не зная.
Във цялата вселенска широта
все мене някой иска да познае,
а всъщност има толкова трева.
Трилистниците никой не събира.
Те радват се на слънце и вода.
Нима е щастие когато се умира
и късаш вкоренена свобода?
Аз зная вече, някой ще ме вземе.
Ще съхна в полупразно портмоне.
Едно листо ще ме лиши от време.
Защо не бе до себе си със две? ...