25.06.2006 г., 15:17

монолог на една риба

1.2K 0 8

риба
в
пясъка
очи
застинали
очи
господи
нима
това

поиска
жертвено
се
моли
още
жива
прилива
мълчи
а
те
пируват
по
езически
очите
и
ги
хвърлят
да
не
гледат
запечатан
ужаса
господи
отвращавам
се
от
хората

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих!
  • Прекрасно!!!Хенри
  • Илона,хареса ми!Поздрави!
    А аз какво да правя,като съм си зодия Риби?
  • Първо, благодарностите ми към публикуващия модератор за това че прояви разбиране към начина ми на писане без пунктуация.
    Второ благодарности на всички които прочетоха и коментираха.
    Радвам се и, че някои го харесаха..
    Хората наистина са жестоки, неволно или не..
    Беше Никулден като го писах..
  • Невероятно ме впечатли.
    Поздравления,мило!
    Възхит!Възхит!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...