Jun 25, 2006, 3:17 PM

монолог на една риба

  Poetry
1.2K 0 8

риба
в
пясъка
очи
застинали
очи
господи
нима
това

поиска
жертвено
се
моли
още
жива
прилива
мълчи
а
те
пируват
по
езически
очите
и
ги
хвърлят
да
не
гледат
запечатан
ужаса
господи
отвращавам
се
от
хората

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силен стих!
  • Прекрасно!!!Хенри
  • Илона,хареса ми!Поздрави!
    А аз какво да правя,като съм си зодия Риби?
  • Първо, благодарностите ми към публикуващия модератор за това че прояви разбиране към начина ми на писане без пунктуация.
    Второ благодарности на всички които прочетоха и коментираха.
    Радвам се и, че някои го харесаха..
    Хората наистина са жестоки, неволно или не..
    Беше Никулден като го писах..
  • Невероятно ме впечатли.
    Поздравления,мило!
    Възхит!Възхит!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...