Jun 25, 2006, 3:17 PM

монолог на една риба

  Poetry
1.2K 0 8

риба
в
пясъка
очи
застинали
очи
господи
нима
това

поиска
жертвено
се
моли
още
жива
прилива
мълчи
а
те
пируват
по
езически
очите
и
ги
хвърлят
да
не
гледат
запечатан
ужаса
господи
отвращавам
се
от
хората

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силен стих!
  • Прекрасно!!!Хенри
  • Илона,хареса ми!Поздрави!
    А аз какво да правя,като съм си зодия Риби?
  • Първо, благодарностите ми към публикуващия модератор за това че прояви разбиране към начина ми на писане без пунктуация.
    Второ благодарности на всички които прочетоха и коментираха.
    Радвам се и, че някои го харесаха..
    Хората наистина са жестоки, неволно или не..
    Беше Никулден като го писах..
  • Невероятно ме впечатли.
    Поздравления,мило!
    Възхит!Възхит!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...