Монолог на една тъща 2
Монолог на една тъща 2
(по стихотворението на Роби "Монолог на една тъща")
О, майко мила, що си ме родила?
О, Господи, кажи къде сгреших?
Отде се пръкна таз нечиста сила
че аз дори и стих ù посветих!!!
Но трябва болката си да изплача -
жестоко страда майчино сърце,
да гледам аз на родното дете палача,
да му слугувам с тия две ръце!?!
О, мъка, мъка! Бял ден не видях,
откакто изродът у нас се настани
и рано, много рано побелях -
какво ли пък ще е на старини?
А той грухти и дума не обелва,
по цял ден се изтяга като пор,
а зъркелите – сякаш ме разстрелва,
във чудо се видях от тоя зор…
То братя и сестри не се издържа:
(дали пък да не взема да го гръмна)…
От сутрин, та до мрак все ме попържа,
от сърцетуп едва ли ще осъмна…
А щерката, дори не забелязва,
как нейният така любим, съпруг
се дзвери във съседкината пазва
и точи лиги мръсният боклук…
Бе ай сиктир! Накрая ще ми писне
и вересиите до лев ще разплатя,
когато „сляпата неделя” ме притисне
със нож достойнството му ще осакатя.
Да! Щерката тогаз ще го изхвърли
(във къщи значи ще настъпи мир) -
да го прибират бившите му мърли,
и си го „чуват този келепир”!!!
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
