Монолог на свекървата
Вдъхновен от
https://otkrovenia.com/bg/stihove/monolog-na-edna-tyshta
Тя, моята снаха, е баш принцеса.
Премигва пеперудено с клепачи.
Простеел на сина ми Мерцедеса.
За Ламборджини моли се и плаче.
Не може ни да плéви, ни да сее,
че щяла да си счупи маникюра.
И да наготви никога не смее.
Ни интелект, сестрице, ни култура.
По цял ден все списания разгръща
и вечно с телефон е на ухото.
Детето ми от работа се връща
и почва да разтребва то, горкото.
А внуците ми хич не е кърмѝла,
(че щял да ѝ пострада силикона)
Превърнала сина ми във камила –
пакети влачи. И простира на балкона.
Мълчи синът. Тя – първа хубавица –
със дълги абаносови коси,
досущ като оная зла царица,
пред огледалото ни ден и нощ виси.
Към мене се обръща кратко с: „Ало!”
Цигарите припалва ката час.
И гледа безконечни сериали…
Ех, истинска нещастница съм аз!
А тя щастлива – смее се, нехае,
че аз проклинам своя лош късмет.
Понякога, признавам си, мечтая
да беше ми довел синът ми зет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
страхотно е!
