Монолог на свекървата
Вдъхновен от
https://otkrovenia.com/bg/stihove/monolog-na-edna-tyshta
Тя, моята снаха, е баш принцеса.
Премигва пеперудено с клепачи.
Простеел на сина ми Мерцедеса.
За Ламборджини моли се и плаче.
Не може ни да плéви, ни да сее,
че щяла да си счупи маникюра.
И да наготви никога не смее.
Ни интелект, сестрице, ни култура.
По цял ден все списания разгръща
и вечно с телефон е на ухото.
Детето ми от работа се връща
и почва да разтребва то, горкото.
А внуците ми хич не е кърмѝла,
(че щял да ѝ пострада силикона)
Превърнала сина ми във камила –
пакети влачи. И простира на балкона.
Мълчи синът. Тя – първа хубавица –
със дълги абаносови коси,
досущ като оная зла царица,
пред огледалото ни ден и нощ виси.
Към мене се обръща кратко с: „Ало!”
Цигарите припалва ката час.
И гледа безконечни сериали…
Ех, истинска нещастница съм аз!
А тя щастлива – смее се, нехае,
че аз проклинам своя лош късмет.
Понякога, признавам си, мечтая
да беше ми довел синът ми зет!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
страхотно е!
