Монолог с Вапцаров
На Вапцаров
Това ли се нарича
„остаряване”?
Угасване на сетните мечти?
А помниш ли
когато с теб, приятелю,
се клехме
във изкуство
без очи?
Заклехме се в изкуство,
без сетивност
към нечиите
мръсни отпечатъци.
Изкуството с естествена
наивност.
И дъхавият мирис на коняците.
Така си го наричахме,
приятелю!
Изкуството на Новия Ренесанс.
Нищожните прашинки
срещу вятъра.
В борба за оцеляване,
без шанс.
А клехме се,
че няма да оставяме
изкуството на ветрените мелници.
Забрави ли?
Това не се забравя!
Че газехме през всичките пределности.
Тогава ли започнахме
безпаметно
във критики мечтите да загърбваме?
И скритичко да вярваме
в измами?
Това ли означава да сме "дърти"?
Кажи ми! Дай ми отговор,
приятелю.
Изкуствено ли
няма вече стойности?
Нима сме като
уличните знаци?
Плашùла на втълпеното
спокойствие?
А помниш ли,
когато се кълняхме,
във вярата си?
Без изопачаване.
А бяхме млади…
Толкоз млади бяхме…
Забравихме ли?
Или остаряваме?
редакция, 16.06.2009
© Тома Кашмирски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мисля, че по разбираеми причини, това не би могло да е диалог
-
Тома, за повечето от нашето поколение Вапцаров е любимият поет...Това не е монолог, а високонравствен диалог. Поздравления.
Ваше Благородие -
Редакция.
Промяна на заглавието от "Въпрос" на "Монолог с Вапцаров".
И един ред леко тунингован.
Благодаря ти, че отбелязваш, Доре.
-
Благодаря ти, Томич!
-
Баси, това било адски добро бе, Кашъмов...
евалла -
Приеми искрен поздрав за невероятният стих...Въздействащ е и много истински ...
-
И аз ще си скътам финала ти някъде в паметта,за да си го припомням,когато ми е трудно и когато губя посоката.
-
Много е яко!
-
Пак си направил залитане, кака... Този път в правилната посока!
-
Жестоко много ви благодаря!
-
"Ти започваш да пишеш и ето –
вместо рима избухва снаряд,..."
Не съм изненадана от посвещението ти. Стиха ти ми прозвуча като нужда от някой, който да поразреди реализма с известна доза идеализъм. Хрумка?! Едва ли! По-скоро отприщване на натрупвания и, да, на въпроси... Доста смел диалог, но със сигурност откровен.
Колкото до изразните средства... То дали "дърти", дали "мутри" ("Дохождат дни...", дали "лук и вкиснало" ("История" и пр., едва ли е толкова важно. Важното е да имаш какво да кажеш и да го кажеш честно.
Ами това е. Пиши. Пиши стихове, както умееш... -
Тома, тук не обичам много да пиша,
за това ще кажа само, че
МЕ РАЗБИ! -
Пак ще ме обвиниш, че съм кратка, но тука наистина няма какво да ти кажа. Стих, който би трябвало да е сред първите в стихосбирка... мисля, че е ясно какво мисля. Карай я все така!
-
Жегна ме много с този стих, още повече, че ежедневно си задавам същия въпрос... Психически съм остаряла, а всъщност, би трябвало сега да живея най-пълноценно! Някак безцелно е... борба за оцеляване, а с нея губим себе си, губим всички хубави моменти. Не е ли шибан живота...?
Едва ли бих могла да го напиша по-добре от теб, Тома, но наистина си изразил 90 % от моите мисли с този стих! Благодаря! -
На мен пък точно твоята критичност ми харесва!!!
На ред със стиховете ти!!!
от Враната! -
Силно, Тома! Аплодисменти!!!
-
Маги, дано дълбочината на поклона ми не ми предизвика комоцио (да толкова разтеглив и вестибуларно неустойчив съм понякога. Искрено ме зарадва коментарът ти. Този ми стих наистина има значение за мен над другите ми, независимо какво се е получило точно. Аз поне си въобразявам, че тук съм много точен в това, което съм искал да кажа.
Нели, Деска, Гери, спешъл тенкс! -
Хареса ми. Много.
Понякога вярата в идеалите чезне с тихи стъпки, бавно и следва като сянка отминаващата младост.
Поздрав! -
Въпроси... без отговор?!
Не!
Отговорите са повече от очевадни...
Просто не ги крещим!*
А, трябва...
-
А бяхме млади…
Толкоз млади бяхме…
Забравихме ли?
Или остаряваме?
.....
?????????
поздрав! -
тъжно ми стана...
но и много се зарадвах...че има поети като теб...!
с обич, Тома. -
Благодаря на всеки уважил, вероятно, най-искрено написания ми стих за тази година досега.
Поздрави, бъдете здрави и вярвайте в мечтите си!
П.П. Евгения, неминуемо ми иде да ти кажа, че не очаквах младо момиче да почне да ми втълпява някакви теории за езиковите средства в стиховете ми. Аз не пиша каквото учат в училище, а каквото ми звучи.
Допълнително ще вметна, че у шопско думата "дърт" се ползва.
-
В утопичен идеал сме вярвали
с ухание на... нихилизъм
Приятелю, не е до остаряване
защото "дъртите" с утопии се хранят
и живеят още с вяра...
в комунизма... -
А помниш ли,
когато се кълняхме,
във вярата си?
Без изопачаване.
!!! -
Поздравления за мъдростта на стиха ти!
-
Тогава ли започнахме
безпаметно
във критики мечтите да загърбваме?
---
!!! Ще си ползвам само удивителни и усмивка като коментар, мисля, че говорят достатъчно! -
Той не можа да остарее, Тома, прекършиха мечтите му, и вярата...
Но написаното от него още се чете.
И това тук ще остане, защото трябва!
Невероятен си! -
"...втълпеното спокойствие"
е... наистина
нямам думи.
-
"А клехме се,
че няма да оставяме
изкуството на ветрените мелници.
Забрави ли?
Това не се забравя!
Че пазехме изкуството от пленничество."
Аплодисменти!
-
...изкуството на ветрените мелници...
А може би там в простора... свободно е изкуството!!!
Поздравления - чета те с удоволствие - въпреки ... твоята критичност!!! -
Въпросите са много... Вълнуваш, Тома!
-
А бяхме млади…
Толкоз млади бяхме…
Забравихме ли?
Или остаряваме?
.....
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
