Монолог с Вапцаров
На Вапцаров
Това ли се нарича
„остаряване”?
Угасване на сетните мечти?
А помниш ли
когато с теб, приятелю,
се клехме
във изкуство
без очи?
Заклехме се в изкуство,
без сетивност
към нечиите
мръсни отпечатъци.
Изкуството с естествена
наивност.
И дъхавият мирис на коняците.
Така си го наричахме,
приятелю!
Изкуството на Новия Ренесанс.
Нищожните прашинки
срещу вятъра.
В борба за оцеляване,
без шанс.
А клехме се,
че няма да оставяме
изкуството на ветрените мелници.
Забрави ли?
Това не се забравя!
Че газехме през всичките пределности.
Тогава ли започнахме
безпаметно
във критики мечтите да загърбваме?
И скритичко да вярваме
в измами?
Това ли означава да сме "дърти"?
Кажи ми! Дай ми отговор,
приятелю.
Изкуствено ли
няма вече стойности?
Нима сме като
уличните знаци?
Плашùла на втълпеното
спокойствие?
А помниш ли,
когато се кълняхме,
във вярата си?
Без изопачаване.
А бяхме млади…
Толкоз млади бяхме…
Забравихме ли?
Или остаряваме?
редакция, 16.06.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тома Кашмирски Всички права запазени
