Монологът на един мишок
Във банята - теляк,
но не в обществената, а във твоята...
На гарата ти никога не спира влак
и винаги... на някой чужд си в ролята...
Работиш, а портфейла вечно празен,
естествено, по ъглите хванал е мъх...
Не си обичан, но не си и мразен,
живееш си живота... като плъх...
Все в краищата, в дупките, в канализацията
и постепенно тъй си му свикнал,
че и мечтите ти, унищожи ги инфлацията...
Превърнал си се в дупка на кавал...
Ако те натиснат, писваш жалостиво,
но най-добре ти е тоталната забрава...
И бъдещето, като миналото ти е пепеливо,
какво пък... та в пепел е и цялата държава...
Добре си ти - Превърнат във стандарт
моделът ти е тука много масов...
Да оцелееш, вече е талант -
Представител на своя вид си расов...
На вид човек - Отлична имитация
и името ти... вече е излишно...
В България недей да търсиш нация,
от нея вече... не остана нищо...
Останаха такива като теб
с печат невидим и такъв баркод,
със мисъл само за едно - за шоу и за хляб...
Какви ти хора и какъв народ?
Тук всички сме дресирани мишлета,
едни такива - сивички и мили...
Добри момичета сме и добри момчета,
матрицата... превърна ни в дебили...
Сега надигам пак ракиената чашка,
че тук говорих си... пред огледалото...
Очите си прикривам със опашка -
Духът е мъртъв... Да живее тялото...
21.02.2015
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
