mislitelq (Георги Каменов)
48 330
30 мар. 2015 г., 00:34

Монологът на един мишок 

  Поэзия » Гражданская
442 0 12

Във банята - теляк,

но не в обществената, а във твоята...

На гарата ти никога не спира влак

и винаги... на някой чужд си в ролята...

 

Работиш, а портфейла вечно празен,

естествено, по ъглите хванал е мъх...

Не си обичан, но не си и мразен,

живееш си живота... като плъх...

 

Все в краищата, в дупките, в канализацията

и постепенно тъй си му свикнал,

че и мечтите ти, унищожи ги инфлацията...

Превърнал си се в дупка на кавал...

 

Ако те натиснат, писваш жалостиво,

но най-добре ти е тоталната забрава...

И бъдещето, като миналото ти е пепеливо,

какво пък... та в пепел е и цялата държава...

 

Добре си ти - Превърнат във стандарт

моделът ти е тука много масов...

Да оцелееш, вече е талант -

Представител на своя вид си расов...

 

На вид човек - Отлична имитация

и името ти... вече е излишно...

В България недей да търсиш нация,

от нея вече... не остана нищо...

 

Останаха такива като теб

с печат невидим и такъв баркод,

със мисъл само за едно - за шоу и за хляб...

Какви ти хора и какъв народ?

 

Тук всички сме дресирани мишлета,

едни такива - сивички и мили...

Добри момичета сме и добри момчета,

матрицата... превърна ни в дебили...

 

Сега надигам пак ракиената чашка,

че тук говорих си... пред огледалото...

Очите си прикривам със опашка -

Духът е мъртъв... Да живее тялото...

 

21.02.2015

 

Георги Каменов

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотен отговор... друго няма и какво да кажа...
  • Прочел си мислите ми...(Аз съм огледалото)
    И също вдигам чаша. Ха, наздраве!
    Полезно е да правим констатации,
    но да помислим,как да пъхнем в тялото
    душата не на плъх,а на войвода.
    И може би... Ще променим баркода...
  • Ако съдим по действителноста и всеобщата народна пасивност... горчивата истина май е такава...
    Благодаря, Василке, за коментара.
  • "Тук всички сме дресирани мишлета"-точно. Изпълняваме без да се съпротивляваме, без да изискваме -до поискване от горе! Поздрав!
  • Точно така е, Пламена...
  • Тъжно, замислящо
    и за съжаление нашата жалка реалност!
  • Благодаря ви,Ваня и Христина.
  • тъжно, но чудесно предадено! Поздрав!
  • !!!
  • Анна - отлично си разбрала какво е посланието и какво ме кара да пиша стихове като този... Благодаря ти от сърце...
    Елице - права си, а точно това е един от проблемите на днешния ден - Всеобщата и всепоглъщаща бездуховност... Горко ни като народ и нация, ако отново не преоткрием душевноста си...
  • "Духът е мъртъв. Да живее тялото"!
    Там е работата, че тялото се крепи от духа.

    "Здрав дух - здраво тяло"!

    Много гняв и болка има в стиха ти, Геоги.
    Споделям...
  • Болка, болка, болка... Това изпитах докато го четях... Много песимистично ама той и реалният живот май е повече такъв. И все ми се ще да се прокрадне мъничко надежда. Поздрави за реалистичния до болка стих, Георги!
Предложения
: ??:??