Монологът на коня
Монологът на коня
Много дълго бях вързан до днес.
А сега изведнъж съм свободен.
Сред безкрайно широко поле
само с вятъра мога да споря.
Не е много, но има храна.
Прадедите ми тука са пасли.
Безпределната селска мера
аз избрах вместо пълните ясли.
Покрай мене се вие река
и водата на воля я пиеш.
Не зависиш от чужда ръка,
нито някой с камшика те бие.
Няма кой да те язди безспир.
Не юзда твоя път определя.
Сам препускам надлъж и на шир,
същността си най-сетне намерил.
Крия в себе си ген на тарпан.*
Дива страст в ДНК-то си нося.
Бях обяздван, дресиран, кован...
Но от днес съм свободен. Най-после!
Вече страх ме е само от мен,
не от сивите вълци на къра.
Нека бъда проклет в тоя ден,
в който пак ще ми липсва яхъра.
* тарпан – вид изчезнал от земите ни див кон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
