Монологът на коня
Монологът на коня
Много дълго бях вързан до днес.
А сега изведнъж съм свободен.
Сред безкрайно широко поле
само с вятъра мога да споря.
Не е много, но има храна.
Прадедите ми тука са пасли.
Безпределната селска мера
аз избрах вместо пълните ясли.
Покрай мене се вие река
и водата на воля я пиеш.
Не зависиш от чужда ръка,
нито някой с камшика те бие.
Няма кой да те язди безспир.
Не юзда твоя път определя.
Сам препускам надлъж и на шир,
същността си най-сетне намерил.
Крия в себе си ген на тарпан.*
Дива страст в ДНК-то си нося.
Бях обяздван, дресиран, кован...
Но от днес съм свободен. Най-после!
Вече страх ме е само от мен,
не от сивите вълци на къра.
Нека бъда проклет в тоя ден,
в който пак ще ми липсва яхъра.
* тарпан – вид изчезнал от земите ни див кон.
© Александър Калчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесва ми!
-
харесах! много!
-
Съвършено стихотворение!*
-
Много, много, ама много хубаво! Не монолог на коня, а ода за свободата!!!!
-
Поздравления!
-
Браво!!! Нищо повече не мога да кажа!
-
Силно въздействие и отворен прозорец за размисъл...Привет!
-
Хубав стих!
-
Яздят ни, Мастер...
Но тарпанския ген си го носим... и можем да прескочим яхъра, както не веднъж се е случвало.
Поздрави!
-
Парещи въпроси, поставени по докосващ художествен начин, произтичащи от разбиранията и чувстването на това - що е свобода и как да се усетим свободни и то така, че и другите покрай нас да не бъдат ограничавани. Моите възхищения за силата на поетичния изказ и постигнатото въздействие!
-
Силно и истинско ! Докосна ме ....Поздравления!
-
Свободата е планителна,търсена и желана.Докато не се е превърнала в
"свободия", която създава прекрасни условия за нарушаване на екологическото равновесие и пренаселване на човешката джунгла с кръвожадни хищници.Тогава разочарованите животинчета започват скрито да мечтаят за клетката на социалистическият зоопарк.Ех лошо,ех лошо светът БИЛ устроен... -
"Бяха кротки товарни коне
от каиша си луднали, Боже!
Не можа ли отгоре поне
под копитата път да им сложиш?
И сломени от болка и пек,
свободата проклели стоктратно,
пак затърсиха някой човек,
да ги хване и върне обратно."
от Ники Комедвенска
С този цитат искам да ти кажа колко много понякога свободата всъщност пречи, вместо да помага При един такъв цитат по-рано скочиха срещу мен, че обвинявам автора в плагиатсво. Нищо подобно! Харесах и твоя стих! Поздрав! -
... в яхъра стоя без стиска сено, а сънувам небосвод... проклет да е роба във мен дето само в съня окрилен е...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
