Вдъхновено от трите пледоарии на ALISA (Яна)
Монолог на спящата красавица
Аз вече сто години спя насред двореца
и нямам грамче намерение да се събудя.
Че принцовете - бол, а аз - една принцеса.
Нека малко пък и те да се потрудят!
Целувах жаби (преди сто години беше)
и нямаше от принц ни помен, ни видение.
От ябълките, дето ядох, страшно ми се спеше.
И как пък няма - цял живот ограничения -
все ябълки, и ябълки, и грах.
А после принцът (скачам от вълнение!)
да каже как чорапите не му изпрах.
Не е за мене тая - (Принце, без сълзи!)
Не съм ти Пепеляшка. Просто ме мързи.
Монолог на принца
Слава Богу, че принцесата заспа.
Изнудваше ме цял живот да правя
пластична операция, и то каква -
да стана принц от просто жаба.
Е, не на мене тия - упоих я.
Сега да харчи кинтите ми, ама на!
Пластична операция ли? Моооля?
Да ме показвала на цялата рода!
Сега си имам сума ти "принцеси" -
е, не със синя кръв, на кой му дреме!
Айде и със здраве - пускам си завесите!
Принцесите ме чакат във харема!
© Елена Биларева Всички права запазени