Anita765 (Ани Монева)
297 11768
15.10.2016 г., 21:44 ч.  

Монотонност 

  Поезия
457 0 8

Ще се върне. Когато си сипе ракия,

ще залости и пътната тежка врата.

Ще си каже наздраве, до късно ще пие,

ще замести умората със самота.

 

На дивана си с дрехите после ще легне,

ще сънува той топъл домашен уют.  

Сутринта в огледалото ще се погледне

и ще махне с ръка на отсрещния луд.

 

Като тръгне, ключа си ще почне  да търси.

Без да иска ще бутне един пепелник.

Щом се счупи, звукът в тишината му мъртва

ще разтърси от раз сетивата му с вик.

 

Ще нахлуят тогава и хиляди мисли,

бързешком ще избяга със стар асансьор,

а димът от колите в дроба му ще плисне,

ще се слее с еднаквия дневен декор.

 

И отново ще бъде така, както вчера:

ще седи зад олющено, малко бюро,

а колежката още ще бъде химера,

ще си купи на обед ракия... пак сто.

 

Ще приседне във парка на някоя пейка,

ще напсува човешката своя съдба

и ще стане, ще ритне ядосано вейка.

Монотонен живот – ден след ден на ръба.

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Определено качествен стих! Много точен, с много силни внушения!
  • Хареса ми!
  • Браво ти, Ани! Май за първи път чета твое стихотворение, но със сигурност, няма да е за последен! Обичам да откривам тук автори, които ме карат да се връщам на страницата им!
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
  • За човечеца сивичък... и вече оставил се на течението... безволев, безхарактерен... Най-лесно е да се псува проклетата съдба и да се търси вината извън самия теб... Поетично поставени въпроси, смислено и замислящо. Поздравления, Ани!
  • Да, всеки ден едно и също!
  • ... животът ни изплюва... сигурно за да ни глътне нощта...
    След твоите стихове дълго се мисли...
  • Колкото тъжно, толкова и смислено! Впечатлен съм!
Предложения
: ??:??