Монотонност
Ще се върне. Когато си сипе ракия,
ще залости и пътната тежка врата.
Ще си каже наздраве, до късно ще пие,
ще замести умората със самота.
На дивана си с дрехите после ще легне,
ще сънува той топъл домашен уют.
Сутринта в огледалото ще се погледне
и ще махне с ръка на отсрещния луд.
Като тръгне, ключа си ще почне да търси.
Без да иска ще бутне един пепелник.
Щом се счупи, звукът в тишината му мъртва
ще разтърси от раз сетивата му с вик.
Ще нахлуят тогава и хиляди мисли,
бързешком ще избяга със стар асансьор,
а димът от колите в дроба му ще плисне,
ще се слее с еднаквия дневен декор.
И отново ще бъде така, както вчера:
ще седи зад олющено, малко бюро,
а колежката още ще бъде химера,
ще си купи на обед ракия... пак сто.
Ще приседне във парка на някоя пейка,
ще напсува човешката своя съдба
и ще стане, ще ритне ядосано вейка.
Монотонен живот – ден след ден на ръба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
