Anita765
289 резултата
Времето минава, времето те пари,
още ли сънуваш жълти минзухари?
Още ли очите гледат за посока
към върха, издигнал ръста си високо?
Вечер ли отсяваш хората по памет, ...
  70 
Такава късна есен е навън,
оголи вече всичките дървета,
на мен ми се присънва онзи сън,
сънят със заснежените полета.
Присънва ми се моят детски смях ...
  130  10 
Мъглите и́ в очите са отдавна стих,
а тя така и не посмя да го допише.
Как никой, който знаеше, не и́ прости,
отмина я като невзрачна и излишна.
И тя отмина, влезе в своя малък свят, ...
  150 
Как е пусто. Щом плъзне тъгата е пусто,
като утринни празни и влажни пплощади,
като думата в най-мълчаливите устни,
като липса от спомен в ръцете ми хладни.
Безпосочно тиктакат стрелки на часовник, ...
  205  10 
Вървя в нощните коловози
покрай пероните на гарите,
а семафорите са фасове,
събрани от мръсните ръце
на някой клошар. ...
  154 
Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи, ...
  183 
Обрулихме набързо дъхавата круша.
Прибрахме се в апартамента си тристаен.
Отдавна свикнали с уюта му задушен,
забравихме пръстта в земята как ухае.
С размах премрежихме на слънцето очите, ...
  160  10  15 
Тя чува нощем гласове
и дълго с мъртвите говори,
а денем мълком чака вест
от най-любимите си хора.
Започва после да плете, ...
  241  11 
Забрави ли? Часът е точно седем.
Отдавна кукуригаха петлите.
Луната се търкулна зад превала.
Дошло е времето ни да поседнем,
преди да сме затворили вратите ...
  141  10 
Направете му място, той иска да седне.
Цял живот се е скитал по пътища сам.
Неприветлив, изглежда ви смачкан и беден.,
уморено провлачва краката си, знам.
Той не би ви пресякъл за нищичко пътя, ...
  131  10 
Септември е тук, но не бързам за никъде,
заслушана вятърът как му припява
и спира дъха с аромата на мента,
а после се шмугва в прохладните нощи.
До късно люлее тревите им в скута ...
  156 
Извика всички бури, облаци и дъжд,
защото искаше да стигне до небето.
Олекна. Някой му отвърна силно: "Дръж!",
а той повярва в невъзможно вечно светло.
Не стана светло, бавно спусна се тъма. ...
  109 
виждате ли инерцията колко е закръглена,
дайте път на клепачите
svetlamila (Светла)
Сляпа съм,
но зная, че това ми отива. ...
  185  14 
Беше лято, а после не беше.
Опознавах душата на вятъра
и очите му, пълни с насмешка,
и студа му, клечащ пред вратата.
Слушах как свири в ключалката ...
  208  10 
Малко е тъжна и тази история:
път калдъръмен, над него – небе,
схлупени къщи, увиснал прозорец,
с шепите времето само гребе.
Някъде – спретната, малка градина, ...
  248  15  14 
А сълзите, подобно на длан
ми затоплят страните студени.
Коридор, с малки стъпки постлан
ме отвежда назад, пак към мене.
Меги Миткова ...
  160 
През топлите извивки на нощта
студът намира своите пролуки
в едно предчувсвие за късен стих,
в замлъкналата песен на щурците.
Една след друга думите растат ...
  260  13  13 
В полунощ си отиде дъжда,
сви се в облака пухкав уютно.
Той побърза, дори не видя,
че след него промъква се утро.
Не заспа, не сънува капчук, ...
  411  20  24 
След дъждове пречистен този свят
разтваря си зелените полета
и виждам птиците над тях кръжат,
и слънчеви лъчи в росата светят.
Изгрява сред тревите огнен мак, ...
  128 
Празна е масата, жадни са чашите.
Тази нощ мъката той си изпи.
Утрото светло. Светлото страшно е –
лезия черна от нощния пир.
Звуци разбуждащи, дразнещо скърцане, ...
  225  11 
Боже, Боже, ако знаете с какъв въпрос се сблъсках в така нареченото виртуално пространство… „ Защо така, бе мацки?” и никаква конкретика. Защо какво? Наричаме мъжете с различни епитети ли? Той да не би да си мисли, че наричаме мъжете само с изброените от него епитети. При това живо женско въображени ...
  226  10 
Наизустих си сънищата, Боже,
в очакване на знак да ме повикаш.
Сълзите по съсухрената кожа
ме парят, но и с тях съвсем привикнах.
Привикнах с мисълта за кратка тленност, ...
  560  16  24 
Помислих си: "И този връх е покорéн",
но го видях – порасна още по-високо.
Погледнах долу. Колко хора и трева!
При тях е лесно, бързо ще се озова
и може би ще се окажа по-смирен, ...
  323  12  11 
Дядо Коледа, виж, аз съм малко момче
и не мога като по-големите още да пиша.
Мама казва, че нося голямо сърце,
но когато го каже, тя толкова тъжно въздиша.
Моят татко е вече година войник, ...
  238  10  10 
Здравейте, драги читатели!
Както знаете вече, понякога яхвам коня, посещавам някой друг курс и… на конкурс. Не мога да озаптя тази моя състезателна същност и това е! Вчера една… да речем дама (нищо, че щях да я нарека по друг начин), без малко да измъкне под носа ми едни обувчици. Уникални ви казвам ...
  424  13 
Звънтеше бялата камбанария.
Навярно биеше за упокой.
Отекна ехо в старата кория,
но кой да чуе днеска, няма кой.
Проскърца порта, после и прозорец ...
  255  11  11 
Тя стъпи на прага – ефирна и лека,
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести ...
  1150  58  48 
Рисува в бяло зимата витражи,
а тебе аз рисувам в мойте мисли,
когато е студено и ми липсваш
или не зная как да ти го кажа.
Рисува зимата, а аз прелиствам ...
  287  10 
Здравей, мое мило момче,
след облаци още ли тичаш
или пък живота тъчеш
и вечер до късно го сричаш.
Навярно в очите ти спят ...
  238 
Не беше есен. Някакъв предзимен студ,
където навалял е вече ранен сняг.
Отлитнал безвъзвратно другаде уют
и силно хлопната врата зад сгърчен праг,
зад който изтънява бавно всеки слух ...
  290  11 
Ще седна до съня ти много тихо,
под тъмния воал на вечерта
и всички мрачни сенки на нощта
ще се превърнат в бели щрихи.
Какво, че е дъждовна есента, ...
  296  10 
на Теодора
„ Вие не знаете, не знаете какво е да си сам.”
След следващия дом ще се изгубя.
Ще падна от душата си – скала
назъбена от нямане и грубост. ...
  269 
Тъжен изглежда в мъглите ноември,
зейват в оголени клони гнезда.
Вятър превзема билата екстремно,
спят семената в дълбока бразда.
Вие коминът ни тъничък пушек, ...
  375  11 
Ех, душице, ех, душице, моя бедна,
как ли тук и днес към тебе да погледна.
В джоба щом си свила малките юмручета,
радост, питам, как и колко ще получиш?
Вчера взеха и от тебе светлината, ...
  260 
Във люлката човек е най-голям,
а сетне почва той да се смалява.
Спаска Гацева
Не ги броих, когато качвах се по тях.
Голяма бях за люлчената пазва. ...
  476  13  12 
Тя ще стане. Когато измие лицето си сухо,
с костеливи ръце ще започне да меси тесто,
ще напълни тавичката медена с пържени бухти,
ще си сложи забрадката черна, сподавила стон.
Ще припали сама пред иконата тънка свещичка ...
  253 
Некосена трева – избуява забрава.
Мълния, с тътен от гняв.
Докога ли дъждът днес ще дави
гълъб в дъждовната сплав.
Докога зад прозореца скрито ще чакам ...
  208 
И как ли се озова тук? Някакво легло. Далечни думи, които чуваше в просъницата на времето и мъгла в очите му, слизаща от тавана, към който беше приковал погледа си. Някакви лястовички в левия край на прозореца, свили гнездо, с досадни екскременти, които една жена всяка сутрин чистеше намръщено, но т ...
  245 
Октомври е странен, октомври е кратък,
сезон на тъга и изгряващо слънце.
Октомври е мой и е твой отпечатък,
щом още не пуска очите ни матови,
пречистил с дъжда си прозорци безсънни. ...
  235  10 
Той цял живот е вадил от жарава кестени
и с мрак покривал се е ден след ден.
От белезите му следите още пресни
го връзваха на спомените в плен.
Съдбата му без жал бездомен го изхвърли, ...
  243 
Предложения