Anita765
296 резултата
Сам съм, сине, блести светофарът
и отсреща неонът блести.
На раздумка съм с моята старост,
попривикнах аз с нея... почти.
Но не светна зеленото, сине, ...
  194  16 
Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...
  291  19 
Дишай, човеко, че още е рано
къс да си вземе небето от теб.
Казвам ти – има защо да останеш.
Капят сълзите отвън на дете.
Вятърът брули свирепо дома ти. ...
  292  18 
Пролетта не пресече тъгата.
Само люляков цвят наваля
и изчезна. Самотният вятър
дълго гони го, сякаш е блян.
Подир него раздавах въздишки, ...
  247  12  15 
Не зная, виждал ли си как смъртта
и в тъмното, и в светлото пролазва.
Затворила последната врата,
душите скрива в бялата си пазва.
Замахът и́ – корав. Такъв замах ...
  201  12 
Две котки спорят със снега.
Чудакът търси някаква си шапка.
Зад два прозореца тъга
потича денем на кристални капки.
Пресъхнали от взор очи ...
  155 
Изораха стърнищата. Буца до буца
уталожени чакат зърната за посев.
На вода не можаха. На зъ̀рно да случат.
Все ще могат отново живот да износят.
Те поглеждат с надежда към облака ялов ...
  344  12  19 
Времето минава, времето те пари,
още ли сънуваш жълти минзухари?
Още ли очите гледат за посока
към върха, издигнал ръста си високо?
Вечер ли отсяваш хората по памет, ...
  306 
Такава късна есен е навън,
оголи вече всичките дървета,
на мен ми се присънва онзи сън,
сънят със заснежените полета.
Присънва ми се моят детски смях ...
  528 
Мъглите и́ в очите са отдавна стих,
а тя така и не посмя да го допише.
Как никой, който знаеше, не и́ прости,
отмина я като невзрачна и излишна.
И тя отмина, влезе в своя малък свят, ...
  537 
Как е пусто. Щом плъзне тъгата е пусто,
като утринни празни и влажни пплощади,
като думата в най-мълчаливите устни,
като липса от спомен в ръцете ми хладни.
Безпосочно тиктакат стрелки на часовник, ...
  528  10  10 
Вървя в нощните коловози
покрай пероните на гарите,
а семафорите са фасове,
събрани от мръсните ръце
на някой клошар. ...
  586 
Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи, ...
  540 
Обрулихме набързо дъхавата круша.
Прибрахме се в апартамента си тристаен.
Отдавна свикнали с уюта му задушен,
забравихме пръстта в земята как ухае.
С размах премрежихме на слънцето очите, ...
  535  10  14 
Тя чува нощем гласове
и дълго с мъртвите говори,
а денем мълком чака вест
от най-любимите си хора.
Започва после да плете, ...
  1022  12  34 
Забрави ли? Часът е точно седем.
Отдавна кукуригаха петлите.
Луната се търкулна зад превала.
Дошло е времето ни да поседнем,
преди да сме затворили вратите ...
  382  10 
Направете му място, той иска да седне.
Цял живот се е скитал по пътища сам.
Неприветлив, изглежда ви смачкан и беден.,
уморено провлачва краката си, знам.
Той не би ви пресякъл за нищичко пътя, ...
  527  11 
Септември е тук, но не бързам за никъде,
заслушана вятърът как му припява
и спира дъха с аромата на мента,
а после се шмугва в прохладните нощи.
До късно люлее тревите им в скута ...
  489 
Извика всички бури, облаци и дъжд,
защото искаше да стигне до небето.
Олекна. Някой му отвърна силно: "Дръж!",
а той повярва в невъзможно вечно светло.
Не стана светло, бавно спусна се тъма. ...
  351 
виждате ли инерцията колко е закръглена,
дайте път на клепачите
svetlamila (Светла)
Сляпа съм,
но зная, че това ми отива. ...
  465  14 
Беше лято, а после не беше.
Опознавах душата на вятъра
и очите му, пълни с насмешка,
и студа му, клечащ пред вратата.
Слушах как свири в ключалката ...
  472  10 
Малко е тъжна и тази история:
път калдъръмен, над него – небе,
схлупени къщи, увиснал прозорец,
с шепите времето само гребе.
Някъде – спретната, малка градина, ...
  547  15  13 
А сълзите, подобно на длан
ми затоплят страните студени.
Коридор, с малки стъпки постлан
ме отвежда назад, пак към мене.
Меги Миткова ...
  368 
През топлите извивки на нощта
студът намира своите пролуки
в едно предчувсвие за късен стих,
в замлъкналата песен на щурците.
Една след друга думите растат ...
  573  13  12 
В полунощ си отиде дъжда,
сви се в облака пухкав уютно.
Той побърза, дори не видя,
че след него промъква се утро.
Не заспа, не сънува капчук, ...
  1112  21  23 
След дъждове пречистен този свят
разтваря си зелените полета
и виждам птиците над тях кръжат,
и слънчеви лъчи в росата светят.
Изгрява сред тревите огнен мак, ...
  359 
Празна е масата, жадни са чашите.
Тази нощ мъката той си изпи.
Утрото светло. Светлото страшно е –
лезия черна от нощния пир.
Звуци разбуждащи, дразнещо скърцане, ...
  515  11 
Боже, Боже, ако знаете с какъв въпрос се сблъсках в така нареченото виртуално пространство… „ Защо така, бе мацки?” и никаква конкретика. Защо какво? Наричаме мъжете с различни епитети ли? Той да не би да си мисли, че наричаме мъжете само с изброените от него епитети. При това живо женско въображени ...
  489  10 
Наизустих си сънищата, Боже,
в очакване на знак да ме повикаш.
Сълзите по съсухрената кожа
ме парят, но и с тях съвсем привикнах.
Привикнах с мисълта за кратка тленност, ...
  1177  17  24 
Помислих си: "И този връх е покорéн",
но го видях – порасна още по-високо.
Погледнах долу. Колко хора и трева!
При тях е лесно, бързо ще се озова
и може би ще се окажа по-смирен, ...
  622  12  11 
Дядо Коледа, виж, аз съм малко момче
и не мога като по-големите още да пиша.
Мама казва, че нося голямо сърце,
но когато го каже, тя толкова тъжно въздиша.
Моят татко е вече година войник, ...
  479  10  10 
Здравейте, драги читатели!
Както знаете вече, понякога яхвам коня, посещавам някой друг курс и… на конкурс. Не мога да озаптя тази моя състезателна същност и това е! Вчера една… да речем дама (нищо, че щях да я нарека по друг начин), без малко да измъкне под носа ми едни обувчици. Уникални ви казвам ...
  798  13 
Звънтеше бялата камбанария.
Навярно биеше за упокой.
Отекна ехо в старата кория,
но кой да чуе днеска, няма кой.
Проскърца порта, после и прозорец ...
  537  11  11 
Тя стъпи на прага – ефирна и лека,
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести ...
  1997  65  55 
Рисува в бяло зимата витражи,
а тебе аз рисувам в мойте мисли,
когато е студено и ми липсваш
или не зная как да ти го кажа.
Рисува зимата, а аз прелиствам ...
  592  10 
Здравей, мое мило момче,
след облаци още ли тичаш
или пък живота тъчеш
и вечер до късно го сричаш.
Навярно в очите ти спят ...
  491 
Не беше есен. Някакъв предзимен студ,
където навалял е вече ранен сняг.
Отлитнал безвъзвратно другаде уют
и силно хлопната врата зад сгърчен праг,
зад който изтънява бавно всеки слух ...
  521  11 
Ще седна до съня ти много тихо,
под тъмния воал на вечерта
и всички мрачни сенки на нощта
ще се превърнат в бели щрихи.
Какво, че е дъждовна есента, ...
  557  10 
на Теодора
„ Вие не знаете, не знаете какво е да си сам.”
След следващия дом ще се изгубя.
Ще падна от душата си – скала
назъбена от нямане и грубост. ...
  495 
Тъжен изглежда в мъглите ноември,
зейват в оголени клони гнезда.
Вятър превзема билата екстремно,
спят семената в дълбока бразда.
Вие коминът ни тъничък пушек, ...
  707  12 
Предложения
: ??:??