11.10.2005 г., 17:23

МОРЕ

1.2K 0 7

МОРЕ

 

Ти липсваш ми, море!

Ти винаги ми липсваш.

С вълните на прибоя,

                   с топлината,

с ятата бели гларуси, море,

и с вятъра, издул докрай платната.

 

Ти липсваш ми, море,

като милувка нежна,

оставена за утре,

                 но желана.

като приятел, който да сбере

душата ми, нехайно разпиляна.

 

Обичам те, море,

от първата ни среща.

Соленият ти дъх

                       ме омагьоса.

Ще бъда твой завинаги, море!

В сърцето, като клетва ще те нося!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...