Oct 11, 2005, 5:23 PM

МОРЕ

  Poetry
1.2K 0 7

МОРЕ

 

Ти липсваш ми, море!

Ти винаги ми липсваш.

С вълните на прибоя,

                   с топлината,

с ятата бели гларуси, море,

и с вятъра, издул докрай платната.

 

Ти липсваш ми, море,

като милувка нежна,

оставена за утре,

                 но желана.

като приятел, който да сбере

душата ми, нехайно разпиляна.

 

Обичам те, море,

от първата ни среща.

Соленият ти дъх

                       ме омагьоса.

Ще бъда твой завинаги, море!

В сърцето, като клетва ще те нося!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...