16.09.2007 г., 23:09

море за самотници

834 0 6
Морето тази вечер пееше
само за самотници.
Не успяхме аплодисментите си
да повторим.
Защото,
ръцете ти, топли и меки -
като сънуван проблясък от нежност
докоснаха тихо душата ми
и спряха на миг разстояние.
О, колко бе кратък мигът ни!
Дори мисълта за копнеж
някак смутено
потъна
във пясъка.
А устните - трескаво търсещи,
не успяха да кажат най-важното.
Защото,
морето пееше
вълшебната си песен...
и чакаше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Минчева Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...