16.09.2007 г., 23:09 ч.

море за самотници 

  Поезия
641 0 6
Морето тази вечер пееше
само за самотници.
Не успяхме аплодисментите си
да повторим.
Защото,
ръцете ти, топли и меки -
като сънуван проблясък от нежност
докоснаха тихо душата ми
и спряха на миг разстояние.
О, колко бе кратък мигът ни!
Дори мисълта за копнеж
някак смутено
потъна
във пясъка.
А устните - трескаво търсещи,
не успяха да кажат най-важното.
Защото,
морето пееше
вълшебната си песен...
и чакаше.

© Галя Минчева Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??