море за самотници
само за самотници.
Не успяхме аплодисментите си
да повторим.
Защото,
ръцете ти, топли и меки -
като сънуван проблясък от нежност
докоснаха тихо душата ми
и спряха на миг разстояние.
О, колко бе кратък мигът ни!
Дори мисълта за копнеж
някак смутено
потъна
във пясъка.
А устните - трескаво търсещи,
не успяха да кажат най-важното.
Защото,
морето пееше
вълшебната си песен...
и чакаше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Минчева Димитрова Всички права запазени