16 сент. 2007 г., 23:09

море за самотници

841 0 6
Морето тази вечер пееше
само за самотници.
Не успяхме аплодисментите си
да повторим.
Защото,
ръцете ти, топли и меки -
като сънуван проблясък от нежност
докоснаха тихо душата ми
и спряха на миг разстояние.
О, колко бе кратък мигът ни!
Дори мисълта за копнеж
някак смутено
потъна
във пясъка.
А устните - трескаво търсещи,
не успяха да кажат най-важното.
Защото,
морето пееше
вълшебната си песен...
и чакаше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Минчева Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...