16 сент. 2007 г., 23:09

море за самотници

837 0 6
Морето тази вечер пееше
само за самотници.
Не успяхме аплодисментите си
да повторим.
Защото,
ръцете ти, топли и меки -
като сънуван проблясък от нежност
докоснаха тихо душата ми
и спряха на миг разстояние.
О, колко бе кратък мигът ни!
Дори мисълта за копнеж
някак смутено
потъна
във пясъка.
А устните - трескаво търсещи,
не успяха да кажат най-важното.
Защото,
морето пееше
вълшебната си песен...
и чакаше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Минчева Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...