Морето
Защо е тъй прекрасно,
дивно и величествено?
Може би, за да ме покори?
Защо е толкова диво,
непредсказуемо и дълбоко?
Може би, за да ме предизвика?
Защо е тъй синьо,
зелено и солено?
Може би, за да стана част от него?
Морето ...
То те ласкае, докосва,
омагьосва и обсебва.
То те обича, мрази,
помага и затруднява.
То е стихия,
спокойствие и всемир.
Без теб не мога,
а с теб се чувствам нищо.
Далеч от теб се бунтувам
и копнея да те видя,
А пред теб мълча
и губя мисъл.
Ти си Живота
Ти си Любовта
ти си всичко!
дивно и величествено?
Може би, за да ме покори?
Защо е толкова диво,
непредсказуемо и дълбоко?
Може би, за да ме предизвика?
Защо е тъй синьо,
зелено и солено?
Може би, за да стана част от него?
Морето ...
То те ласкае, докосва,
омагьосва и обсебва.
То те обича, мрази,
помага и затруднява.
То е стихия,
спокойствие и всемир.
Без теб не мога,
а с теб се чувствам нищо.
Далеч от теб се бунтувам
и копнея да те видя,
А пред теб мълча
и губя мисъл.
Ти си Живота
Ти си Любовта
ти си всичко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
И нищо... просто дадох израз на опиянението,което изпитах,докато седях на кея и го наблюдавах-отпечатък на чувствата ми
