Oct 2, 2006, 2:18 PM

Морето

  Poetry
719 0 3
Защо е тъй прекрасно,
дивно и величествено?
Може би, за да ме покори?

Защо е толкова диво,
непредсказуемо и дълбоко?
Може би, за да ме предизвика?

Защо е тъй синьо,
зелено и солено?
Може би, за да стана част от него?

Морето ...

То те ласкае, докосва,
омагьосва и обсебва.
То те обича, мрази,
помага и затруднява.
То е стихия,
спокойствие и всемир.

Без теб не мога,
а с теб се чувствам нищо.
Далеч от теб се бунтувам
и копнея да те видя,
А пред теб мълча
и губя мисъл.

Ти си Живота
Ти си Любовта
ти си всичко!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за всичките ви отзиви. Синьо като небето и зелено,като гората...събира в себе си необятната красота на всичко около себе си И нищо... просто дадох израз на опиянението,което изпитах,докато седях на кея и го наблюдавах-отпечатък на чувствата ми
  • Хубава импресия....
  • Много ми хареса стиха ти!Поздрав

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...