катеринарина (Катя)
331 972
27.01.2007 г., 17:26 ч.

Морето 

  Поезия
667 0 11

С морето поговорихме последно
преди да дойдат есенните дни,
студените тайфуни да го погнат,
да захладнеят топлите вълни!

Обгърна ми нозете и игриво
ми плисна във лицето капки сол, 
въздъхнах и усетих как се влива
последният ми дъх, изтръпнал, гол
в бездънното му, неразбрано синьо!
Почувствах миден прах под коленете,
и в страх безумен да не си замине 
прегръщаха го молещи ръцете!

Погали ми очите и прошепна,
че болката все повече боли,
по пясъците повече полепва!
И все по-трудно е да ни прости
това, че му отнемаме живота!
"НЕ! НЕ!" 
прошепнах,
"ЗАМЪЛЧИ!"...
Аз цялата ти болка ще поема!
И ще изплача твоите сълзи!"
................

Морето раменете ми прегърна,
посипа пясък в мокрите коси,
по устните солени струйки пусна
и тихо, изтощено се смири.
................

Ще дойда пак, отново ще побъбрим
по-ведро и под слънчеви лъчи!
Аз знам, че ти ще чакаш да се върна,
че в нас едно сърце ТУПТИ!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??