Морето
С морето поговорихме последно
преди да дойдат есенните дни,
студените тайфуни да го погнат,
да захладнеят топлите вълни!
Обгърна ми нозете и игриво
ми плисна във лицето капки сол,
въздъхнах и усетих как се влива
последният ми дъх, изтръпнал, гол
в бездънното му, неразбрано синьо!
Почувствах миден прах под коленете,
и в страх безумен да не си замине
прегръщаха го молещи ръцете!
Погали ми очите и прошепна,
че болката все повече боли,
по пясъците повече полепва!
И все по-трудно е да ни прости
това, че му отнемаме живота!
"НЕ! НЕ!"
прошепнах,
"ЗАМЪЛЧИ!"...
Аз цялата ти болка ще поема!
И ще изплача твоите сълзи!"
................
Морето раменете ми прегърна,
посипа пясък в мокрите коси,
по устните солени струйки пусна
и тихо, изтощено се смири.
................
Ще дойда пак, отново ще побъбрим
по-ведро и под слънчеви лъчи!
Аз знам, че ти ще чакаш да се върна,
че в нас едно сърце ТУПТИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
