Морето се събуди в мен,
навън възторжено се плиска,
денят ги слива в миг смирен
и да е вечен, колко искам.
Това е вечност от копнеж,
от чувство сред вълните бяло
и този миг как да го спреш –
щастлив, безкраен е в спирала.
© Милена Френкева Всички права запазени