Морска Душа
Мойта Душа е море плахо и тихо,
в забрава отхвърлено - без брегове,
за всекиго то е бурно и лихо -
навсякъде среща се то с врагове...
Ничие корабче в него не плува,
ничия чайка не дири храна,
за никого то нищо не струва,
навсякъде чувства се в чужда страна...
И моли се то със сълзи в очите,
моли се то за ласка, за топлота,
и да почувства към края на дните,
че някога срещнало е то Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Иванов Всички права запазени
