Морска идилия
МОРСКА ИДИЛИЯ
Беше привечер - нежна и лятна,
а небето бе все тъй необятно...
Гледах как танцуват вълните
вятърът тихо шептеше в косите ми.
Нощта бе дошла с нежно дихание,
на танца им див с морско ухание –
да разкрие пред мен красотата ѝ
като прогони надалеч самотата.
Зад хоризонта бял кораб се губеше,
нечие щастие със него пътуваше,
укротиха вълните танца си див,
онемяха пред огнения залез красив.
Далечното винаги примамва очите,
после своя танц продължиха вълните,
а кораба бял би могъл да е птица,
със поредния флирт от любовни искрици.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Влади Всички права запазени
