Морска приказка
Морска приказка
Седя и гледам пустото море
и слънчеви лъчи процеждат се въз него,
усмивка детска появява се на моето лице,
но не мога край да сложа на голямото си его.
Седя и гледам със затворени очи,
гледам надълбоко в моята душа.
Съзирам там море от добрини,
покварени от мрака на нощта.
Морето в дълбините свои
крие тайните безброй
и там дълбоко са животните,
живеещи във вечния покой.
Слънцето докосва със лъчи водата,
гали и обагря я със жълти цветове.
Докосва нежно, докато не го смени луната,
докато не потъмнее синьото небе.
Морска приказка ли е това?
Или животът, който искам да живея.
Потапям се във тъмносинята вода
и оставам в нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени
