29.10.2007 г., 14:57 ч.

Морска приказка 

  Поезия
604 0 5

 

 

Морска приказка

 

Седя и гледам пустото море

и слънчеви лъчи процеждат се въз него,

усмивка детска появява се на моето лице,

но не мога край да сложа на голямото си его.

Седя и гледам със затворени очи,

гледам надълбоко в моята душа.

Съзирам там море от добрини,

покварени от мрака на нощта.

Морето в дълбините свои

крие тайните безброй

и там дълбоко са животните,

живеещи във вечния покой.

Слънцето докосва със лъчи водата,

гали и обагря я със жълти цветове.

Докосва нежно, докато не го смени луната,

докато не потъмнее синьото небе.

Морска приказка ли е това?

Или животът, който искам да живея.

Потапям се във тъмносинята вода

и оставам в нея.

 

© Илиян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??